Раздрънканата карета изтрополи и спря. Колко време бяха обикаляли — петнадесет минути? Тридесет? Когато човек е в безпомощно състояние, трудно преценява времето.
Когато вратата на вонящата карета се отвори, вътре нахлу свежа струя въздух. Мълчаливият придружител хвана англичанина над лакътя, измъкна го от каретата и го поведе по тясна павирана ивица, без да обръща внимание на това, че заслепеният от превръзката на очите човек се спъна и една не падна.
Влязоха в някаква сграда, слязоха по закрито стълбище и тръгнаха по тесен кънтящ коридор. Вървяха много дълго, изкачиха се по още едни стълби и едва тогава водачът спря. Чу се звук от завъртане на дръжка и някой блъсна англичанина в някаква стая. Той посегна да свали превръзката от очите си, но спря, когато чу един пронизителен глас, явно преправен:
— Не те съветвам да го правиш, англичанино. Ако видиш лицето ми, ще трябва да те убия. Това ще е голяма загуба, защото мога да те използвам много по-уместно.
Англичанинът свали ръката си, съкрушен от това, че е с вързани очи и е сам. Невъзможно беше дори да отгатне от каква народност е опасният му работодател; като знаеше какъв политически коктейл представлява Париж, този кръвожаден човек можеше да бъде всякакъв.
Опитвайки се да говори с уверен тон, англичанинът каза:
— Не ми губете времето със заплахи, Льо Серпан. Сведенията, които ви давам, сигурно ви харесват, иначе нямаше да ми плащате за тях. И сигурно искате още, иначе нямаше да настоявате за пръв път да се срещнем лично.
Чу се гърлено изсмиване.
— Дреболиите, които ми донесе, свършиха работа, но не бяха кой знае какво в сравнение с това, което искам от тебе сега. В следващите няколко седмици искам пълни сведения за придвижванията на лорд Касълрий и на дук Уелингтън, плюс всекидневни доклади за това, какво прави делегацията.
— Не съм на длъжност, която ми позволява да знам всичко.
— Тогава намери някого, който да е, англичанино. Заплахата в кадифения глас беше несъмнена. Не за пръв път англичанинът си пожелаваше да не се беше забърквал в това. Но вече беше много късно да съжалява; Льо Серпан знаеше доста неща за него. В желанието си да се препоръча той каза:
— За да науча нещо повече, ще струва и нещо отгоре. Повечето хора от щаба не са склонни да говорят, а онези, които се съгласят, искат много.
— Разноските ще ти бъдат възстановени, стига да са оправдани. Няма да плащам за курви и комар.
Пот изби под превръзката, когато англичанинът си помисли дали Льо Серпан знае, че е взел от парите, предназначени за по-незначителните информатори. Не беше разумно да си присвоява част от тях за собствена употреба, но ако не беше платил тъкмо този комарджийски дълг, можеше да изгуби позицията си в делегацията. Той каза сухо:
— Няма нужда да се тревожите по този въпрос.
— Колко успокояващо — поде Льо Серпан с несъмнена ирония. — Изпращай докладите си по обичайния начин. Помни, искам всекидневна информация, защото положението става критично. Ще бъдеш осведомен, когато ми потрябва пак да те видя. Сега си върви.
Когато пазачът дойде и го изведе от стаята, англичанинът се замисли върху това, което се готвеше. Ако знаеше какво е замислил Льо Серпан, информацията щеше да бъде много ценна.
Опасността беше именно в това, че не знаеше на кого да я продаде, освен ако не разбереше коя е змията. Но къде е имало някога печалба без опасност?
5.
След като Инге я облече за приема, Маги освободи камериерката и се заразглежда съсредоточено в огледалото. Бе си сложила ярка коралово розова рокля, което гарантираше, че няма да остане незабелязана. Златни верижки висяха на шията й, а бляскавата й коса бе вдигната на сложен възел високо на темето.
Реши, че изглежда прекалено официално, и измъкна една къдрица. Тя се спусна деликатно над голата кожа на едното й рамо като нежна подкана към някой мъж да се замисли какво би станало, ако устните му проследят пътя й.
Поклати глава удовлетворена; бе намерила идеалното равновесие между дамата и куртизанката.
Още не беше станало осем, значи й оставаше време да помисли и за Рафи. Важно беше да разбере какво чувства, преди да започнат с маскарада си, защото бе усетила, че чувствата й внезапно се променят, когато беше близо до него. Непрекъснато се люшкаше между възбуда, гняв и веселост, а това беше опасно. Делото, което бяха започнали, беше прекалено сериозно, за да бъде подложено на опасност поради лични мотиви.