Не трябваше да допуска грешката да му позволява да я целува. Преди всичко, не трябваше да го предизвиква, иначе той щеше да се почувства задължен да докаже мъжествеността си. По-безопасно би било да дразни някой тигър.
За щастие Рафи се бе държал много лошо, когато бе развалил годежа им, но и тя имаше за какво да бъде упрекната в тази работа. Той бе поднесъл извиненията си за този свой грях, когато бе пренесъл телата обратно в Англия. Това беше странна, великодушна постъпка, направена заради жена, която някога бе обявил, че презира. Но каквито и да са били мотивите му, беше уравновесил везните между тях.
Тя трябваше да се преструва, че са се запознали точно преди два дни. Трябваше да го приеме като привлекателен, загадъчен мъж, който като нея иска да открие опасния заговор; нито повече, нито по-малко. Жалко, че беше толкова красив, защото това усложняваше положението. Той беше свикнал да получава онова, което желае, а очевидно я желаеше. Отчасти, както й се струваше, просто защото я намира тук, и отчасти, защото не беше я притежавал през всичките тези отминали години.
Мъжете са като рибари; никога не забравят онази риба, която им се е изплъзнала.
През годините тя бе опознала доста добре мъжете от типа на Рафи. Абсолютната липса на реакция би го заинтригувала, защото той беше свикнал жените да падат сами в ръцете му. Следователно най-добрият подход за нея щеше да бъде приятелството, смекчено с тъжно съжаление, че работата не им позволява да се сближат повече. Това щеше достатъчно да го поласкае и вършеше добра работа.
Отражението й я погледна хладнокръвно, бляскаво и самоуверено. Този образ беше бронята й в тайните войни, които бе водила, и беше много ефикасно. Макар чертите да бяха същите, това не бе лицето на Марго Аштън, дъщерята на полковник Джералд Аштън и годеница на Рафаел Уитбърн.
Връхлетя я тъга. Къде беше отишла онази пламенна девойка, така отчайващо почтена, и защо се бе оказала неспособна да обуздае гнева си точно когато от това зависеха най-много? Всичко бе отишло там, където изчезват младостта и невинността.
За щастие Инге избра точно този момент, за да съобщи, че дукът е пристигнал. Маги повдигна брадичка и обърна гръб на огледалото. Понеже живееше отдавна между французи, започваше да развива досадния вкус към мрачно философстване. Слава Богу, че беше родена англичанка и притежаваше целия прагматизъм на нацията си.
Смешно красив, дукът носеше безупречното си черно вечерно облекло със същата грациозна небрежност, с която би носил и най-старите си дрехи за езда. Дори да бе поразен от бляскавия вид на Маги, това пролича единствено в слабото повдигане на тъмните му вежди. Той й подаде ръка и прошепна:
— Това същото хлапе ли е, което изпълзя от прозореца на спалнята ми снощи?
Когато пое ръката му, Маги се отпусна. Докато Рафи се държеше възпитано, нямаше да й бъде трудно да поддържа дружелюбни отношения с него.
— В спалнята ви има хлапета, ваша светлост? От какъв пол?
Докато излизаха от стаята, около устата му заигра лека усмивка.
— Трудно е да се каже. За съжаление нямах възможност да проуча това по-подробно.
Каретата му преливаше от великолепно черно към тъмночервено, четирите коня се съчетаваха прекрасно, гербът на Кандовър лъщеше на всяка врата. Рафи помогна на Маги да се качи, седна срещу нея и каретата потегли.
Докато екипажът пътуваше из улиците, тя каза:
— Най-добре ще е да ме наричаш Магда. Предполагам, че можеш да използваш и „Маги“, защото си англичанин, но никога не ме наричай Марго. Това може да породи опасни въпроси.
— Трудно ще ми е да не те наричам Марго, но ще направя каквото мога. — Той се засмя. — Странно, когато беше англичанка, носеше френско име. Сега, когато претендираш, че си унгарка, мислиш за себе си като за една добра британска Маги.
— Това да ми беше най-малката странност — отвърна тя с престорено дълбока въздишка.
— Мога ли да запитам какви са другите?
— Не и ако държите на дълголетието си, ваша светлост — подметна тя.
Не беше сигурен какво я е накарало да промени отношението си, но с облекчение виждаше Маги в това спокойно, закачливо настроение, а не рязка и отбраняваща се.
— Впрочем трябва да ме наричаш Рафи, скъпа, защото се предполага, че сме в интимни отношения.
— Не се бой за това. Ще бъда толкова убедителна, че дори на тебе ще ти бъде трудно да не забравяш, че това е само маскарад.
Сменяйки езика, тя каза:
— Сега трябва да говорим на френски.
Рафи се заслуша с интерес.
— Това френски с унгарски акцент ли е?