— Разбира се! Не съм ли унгарска графиня?
И продължи с друг акцент:
— Наистина е жалко да хабя така чистия си парижки говор — отново смени акцента, — но щом не говоря с английски акцент, няма да се злепоставя.
Той се стресна, когато я чу така да лавира между три различни изговора. Рафи би казал, че парижкият и английският акцент са безупречни, и бе склонен да приеме унгарския на доверие.
— Как, по дяволите, го правиш?
— Умея го, това си ми е вродено, като музикалния слух — обясни тя. — Мога да повторя всякакъв акцент само като го чуя. Когато започна да си служа с него, продължавам да говоря по същия начин, докато съзнателно не реша да говоря по друг начин. Сега ще се придържам към унгарския акцент на френския, защото така ме познават хората.
— Това е истинска дарба — каза той с възхищение — и обяснява защо прусаци, италианци и французи са се клели пред лорд Стратмор, че си тяхна сънародничка.
— Наистина ли? — Тя се засмя. — Това показва неудобството да имаш ухо за езици. Не е хубаво да имаш прекалено много самоличности, винаги рискуваш да срещнеш някого от друг свой живот.
Те спряха в редицата от екипажи, чакащи да стоварят пътниците си пред разкошното, осветено с фенери, британско посолство. Скоро се смесиха с тълпата на опашката за официално представяне. Дук Уелингтън беше купил сградата преди една година от принцеса Боргезе, известната сестра на Наполеон, Полин.
Докато напредваха заедно с опашката, Маги се повдигаше на пръсти и шепнеше съблазнително в ухото на Рафи:
— Скулптурата на принцеса Боргезе е била направена от великия Канова. Когато един неин приятел я запитал как е могла да понесе да позира гола, тя се усмихнала и казала, че това изобщо не я притеснявало, защото в ателието имало запален огън.
Решен да играе играта така добре, както и Маги, Рафи пъхна ръка под шала й и погали нежната кожа на ръката й, докато казваше:
— Истина ли са били всички истории за принцесата?
Тя потръпна и както му се стори, не съвсем престорено, после се разсмя на глас и запримигва.
— Съвсем истински. Казват, че е покорила също толкова мъже, колкото брат си, но нейните методи са били много по… така да се каже, интимни.
Докато Маги продължаваше скандалния си коментар, той се възхищаваше на искрящите й очи и пълните, зовящи за целувка, устни. Всеки наблюдател би видял в тях двамата съвършената картина на заслепени един от друг млади влюбени. Не му беше трудно да бъде убедителен, защото през целия ден бе лелеял онази нейна подлудяваща, великолепна целувка.
Той я поведе напред, сложил ръка отзад на гънката й талия. След като размениха поздрави с Уелингтън, двамата Касълрий и други видни личности, те се вляха в бъбрещата навалица в основната зала на приема. Маги стоеше близо до него, преметнала едната си ръка над лакътя му, и двамата си пробиваха път през залата.
Той познаваше повечето британски аристократи, дошли тук, а тя като че ли познаваше всички останали, защото към скъпата графиня бяха отправени много поздрави и целувки. Прекараха почти час в размяна на поздрави и отпиване на глътки шампанско.
Рафи забеляза колко мъже го разглеждат любопитно или със завист, опитвайки се да отгатнат по какъв начин е успял да спечели такова очарователно създание. Също толкова забавно му беше да вижда как жените мятат погледи към него и после поглеждат Маги по същия начин.
Как успяваше Маги да си придаде толкова екзотичен, неанглийски вид? Разбира се, притежаваше високомерни източни скули и жестикулираше живо с ръце, като жените на континента, но не беше само това.
Когато се притисна към него в тълпата, той долови уханието на натрапчивия й парфюм. Това обясняваше донякъде излъчването й; не беше деликатният английски аромат на цветя.
Вместо това се бе напръскала със сложна пикантна смес, която навяваше мисли за Пътя на коприната и градините на Персия. Парфюмът беше примитивно, но силно средство за идентифициране и който се озовеше близо до нея, започваше да мисли за тайните на Ориента.
Маги бе толкова убедителна, колкото бе обещала; почти накара Рафи да повярва, че двамата преживяват бурна любов. Кораловата копринена рокля така нежно обгръщаше разкошното й тяло, че и той закопняваше да стори същото. Когато пепелявите й засмени очи срещнеха неговите или когато тя се притиснеше до него, той се изкушаваше да й прошепне, че е време да потърсят по-уединено място. Би предложил това на всяка друга жена, която караше кръвта му да кипне така, както го правеше тя; неведнъж му се налагаше да си напомня, че това е само маскарад.
Когато се загледа настрани, опитвайки се да охлади разрастващите се в него мъжки желания, разбра, че пътят, който Маги бе избрала за двамата през залата, има определена цел. Макар че тя често спираше, за да представя Рафи на познатите си, двамата все повече се приближаваха до един висок мъж в униформата на пруски полковник.