Странно наистина, по-лесно му беше да мисли за Маги като за лека жена, отколкото да си представи, че е способна да предаде родината си.
Маги седеше пред една от тоалетките с огледало, когато една от жените в будоара каза на френски с английски акцент:
— Кандовър е прекрасен любовник, нали?
Маги се извърна учудена и се вгледа в младата жена, седнала пред съседната тоалетка. И каза с възможно най-ледения си тон:
— Моля?
— Съжалявам, беше ужасно нетактично, от моя страна — в гласа на девойката се долавяше угризение. — Но ви видях с Кандовър и от начина, по който се държахте с него, ми се стори…
Накрая тя махна неопределено с ръка. Лицето й бе почервеняло, сякаш едва сега разбираше колко оскърбителен е бил коментарът й.
Раздразнението на Маги се смени с веселост.
— По забележката ви съдя, че познавате от личен опит уменията на негова светлост.
Девойката наведе глава в знак на потвърждение. Сигурно беше поне на двадесет и пет години, не съвсем девойка, но безгрижният й вид я правеше да изглежда по-млада.
— Казвам се Синтия Нортууд. Рафи беше… много нежен с мене по-рано в брака ми, когато се нуждаех от нежност.
Заинтригувана, Маги запита:
— Значи сега бракът ви е станал по-добър и вече нямате нужда от нежност?
— Не — отвърна Синтия и погледът на кафявите й очи стана твърд, — сега бракът ми не означава нищо за мене и намирам нежност навсякъде.
Маги въздъхна вътрешно. Едно от проклятията и благословиите на живота й бе това, че хората се чувстваха подтикнати да й доверяват най-интимните си тайни. Дори напълно непознати като това прямо младо същество сякаш смятаха, че тя ще им даде добър съвет или най-малкото, ще ги изслуша съчувствено.
Талантът, да караш хората да говорят, беше предимство за шпионите, но дали тя наистина искаше да чуе нещо за любовната сръчност на дук Кандовър от бившата му любовница? Мъчейки се да предизвика по-нататъшните й откровения, тя каза:
— Аз съм Магда, графиня Янош, но вие може би вече го знаете.
— Да, наистина, като че ли всички ви познават. Възхищавам ви се, откакто влязохте. Имате такова присъствие. Вие и Рафи сте най-красивата двойка тук. Той изглежда така увлечен по вас, не както се държи с повечето жени.
Как да се обидиш от подобно наивно признание? Но въпреки това Маги каза строго:
— Госпожо Нортууд, не съзнавате ли колко неуместни са вашите забележки?
Синтия отново се изчерви.
— О, пак си изпуснах езика! Майка ми умря, когато бях много малка, а баща ми винаги ме насърчаваше да казвам това, което мисля, по възможно най-неподходящия за дама начин. А… и приятелят ми, майор Бруър, харесва това. Той казва, че не се превземам, както повечето жени. Наистина не исках да ви засегна — каза тя искрено. — Но много съм привързана към Рафи и той изглежда щастлив с вас. Не мисля, че това му се случва често.
Заинтригувана въпреки желанието си, Маги каза:
— Сигурна съм, че Кандовър има всичко, което може да иска един мъж, високо потекло, богатство, интелект, достатъчно чар и сръчност за трима. Защо мислите, че не е щастлив?
— Винаги изглежда малко отегчен. Олицетворение на учтивостта, но не се интересува от това, което прави. Наистина — прибави тя тъжно — може би просто така се е държал с мене. Знам, че никога не ме е смятал за интересна, може би съм била сравнително интелигентна за него. Той се захвана с мене само защото тогава нямаше какво друго по-интересно да прави.
Маги слушаше думите на Синтия внимателно, потресена и с известно уважение. Може би в тази девойка се криеше нещо повече от това, което личеше на пръв поглед.
— Госпожо Нортууд, наистина не би трябвало да разказвате такива неща на непознати хора.
— Да, не би трябвало. Но аз правя все това, което не трябва, откакто съм дошла в Париж, и имам намерението да правя още по-лоши неща, преди да стана по-добра.
Тя вдигна брадичката си и прибави:
— Графиньо Янош, искрено съжалявам, ако съм ви притеснила. Надявам се, ще повярвате, че ви желая само добро, на вас и на дук Кандовър. Желая добро на всички, с изключение на моя съпруг.
И тя си тръгна, не без известно достойнство.
Маги поклати глава, мислейки за странния разговор. Ако някога беше виждала млада жена, запътила се към куп неприятности, тази жена със сигурност беше Синтия Нортууд.
6.
Рафи бе напълно способен да направи нещо, което би обезсърчило дори такъв дебелокож простак като Оливър Нортууд, но се въздържа. Нортууд очевидно очакваше да бъде представен на графиня Янош и Рафи изпита извратеното, нездраво желание да види как ще реагира Маги, когато бъде неочаквано изправена пред първия си любовник. Разбира се, при положение че Нортууд е бил първият, както самият той твърдеше.