Рафи не можа да сдържи смеха си.
— Така че вече не е възможно да се каже към кого е лоялна дамата, ако наистина може да се нарече дама.
— Тя е дама, няма никакво съмнение — каза сопнато Люсиен. — Но чия?
Рафи се изненада от силната реакция, защото станеше ли дума за работата му, Люсиен не бе никак сантиментален. И каза меко:
— Какво да направя, ако открия, че предава британците… да я убия ли?
Люсиен изгледа сурово Рафи, несигурен дали забележката му е била само шега.
— Както вече казах, не става дума за убиване. Ако е неблагонадеждна, просто информирай външния министър Касълрий, за да не вярва на онова, което тя му казва. Той може да иска да я използва, за да подава неверни сведения на другите й господари.
— Да видя дали съм схванал правилно — каза Рафи. — Искаш да издиря дамата и да я убедя да използва уменията си, за да разкрие евентуалното съзаклятие за убийство. Освен това трябва да разбера към кого е лоялна и ако има основание да я подозирам, да предупредя главата на британската делегация да не вярва на сведенията й. Така ли е?
— Съвършено правилно. Но трябва да действаш бързо. Преговорите отиват към края си, така че евентуалните съзаклятници ще нанесат удара си съвсем скоро. — Люсиен погледна към Никълъс, който слушаше мълчаливо. — Като имаш предвид общуването си с Маги под самоличността на Мария Берген, имаш ли да допълниш нещо?
— Е, тя несъмнено е най-красивата шпионка в Европа.
Никълъс започна да доказва оценката си за жената, но последвалият разговор не доведе до нищо повече.
Накрая Рафи обобщи:
— Сведенията, които имаме, са абсолютно противоречиви. Явно твоята Маги е превъзходна актриса. Трябва и аз да разиграя театър и се надявам тя да се поддаде на прословутия ми чар.
Тримата станаха и Люсиен запита Рафи:
— Кога ще можеш да тръгнеш?
— Вдругиден. Най-красивата шпионка в Европа? Перспективата изглежда многообещаваща. — Докато гасеше пурата, в очите на Рафи проблесна пламъче. — Обещавам, че ще направя всичко, което ми е по силите, за краля и отечеството.
Приятелите се върнаха в гостната и се смесиха с останалите поканени. След като пообщува с хората, колкото се изискваше от него като гост, на Рафи му се прииска да си тръгне, но се сети, че е забравил да пита как изглежда тази толкова красива Маги. И понеже Люсиен бе изчезнал, Рафи тръгна да търси Никълъс.
Виждайки приятеля си да влиза в една драпирана ниша, Рафи тръгна след него. Но когато дръпна завесата, се спря, придържайки края й.
Никълъс и жена му Клер се прегръщаха в полутъмната ниша. Не се целуваха. Ако беше това, Рафи щеше да се усмихне и да си тръгне без задна мисъл. Но гледката, която се разкри пред очите му, беше по-проста, но и далеч по-вълнуваща.
Клер и Никълъс стояха притиснати един до друг със затворени очи. Ръцете му обгръщаха талията й, а тя бе опряла чело на бузата му. Това бе картина на съвършено доверие и разбиране, много по-интимна и от най-страстната целувка.
Понеже те не забелязаха присъствието му, Рафи се отдръпна мълчаливо с изопнато лице.
Не беше хубаво да завижда прекалено на приятелите си.
След ден, пълен с трескави приготовления, дук Кандовър беше готов да напусне Англия. Смяташе да пътува бързо, само с един екипаж, слугата си и с гардероб, напълно достоен за ранга му в най-светската европейска столица.
Когато часовникът удари полунощ, той седеше в кабинета си с чаша бренди и прелистваше кореспонденцията от деня, за да види дали има нещо спешно. Почти най-отдолу на купчината намери бележка от Джослин Кендал. Или по-скоро лейди Престейн, тъй като тя се оказа реално омъжена. Той трябваше да престане да използва моминската й фамилия. В бележката тя благодареше на Рафи за добрия съвет да се върне при мъжа си, описваше му радостите на щастливия брак и го подканваше сам да ги опита.
Той се усмихна, зарадван, че нещата са се наредили така. Освен че бе много красива, прочута и невъобразимо богата, Джослин беше и много хубава млада жена. Ако тя и лорд Престейн бяха наистина такива романтици, вероятно щяха завинаги да бъдат щастливи, макар Рафи да се съмняваше в това. Той вдигна чашата си за самотна наздравица в чест на лейди Джослин и щастливия й съпруг, пресуши брендито и запрати чашата в камината.
Наздравицата беше от сърце, но усмивката му придоби кисел оттенък, когато погледна плачевните резултати от неприсъщия за него жест. Бидейки човек, известен с обноските си, би трябвало да постъпва по-мъдро. А сега имаше само една кристална чаша по-малко и неумолимото усещане за загуба.