- Онзи, който я е убил. - Габриел замълча за момент. -Вратът й е скършен като клонка, Луиджи. Предполагам, че счупването може да е станало при удара, но смятам, че се е случило тук. Убиецът й вероятно не е забелязал, че е скъсал верижката на кръстчето й. Но е забелязал обувките. Ето защо ги намерихме толкова надалеч една от друга. Навярно ги е хвърлил през парапета, преди да избяга.
- Доколко си сигурен, че е била убита?
- Колкото теб. - Габриел огледа внимателно лицето на Донати. - Нещо ми подсказва, че знаеш повече, отколкото ми казваш, Луиджи.
- Виновен по всички обвинения.
- Има ли нещо, което искаш да изповядаш, монсеньор?
- Да - кимна Донати, поглеждайки към пода на базиликата. - Възможно е човекът, отговорен за смъртта на Клаудия Андреати, да стои точно пред теб.
Те излязоха на терасата върху покрива на базиликат» да се разходят сред апостолите и светците. Черното расо на Донати се издуваше и плющеше от студения вятър. В едната му ръка, навита като броеница, блестеше златнатщ верижка на Клаудия.
- Тя провеждаше... - Донати замълча за момент, сякаш търсеше подходящата дума. - ...разследване - поясни най-накрая.
- Какво разследване?
- От онези, които постоянно правим тук.
- Секретно разследване - кимна Габриел. - Поръчано от теб, разбира се.
- По заповед на Светия отец - допълни бързо Донати.
- А какво е естеството на разследването?
- Както знаеш, в света на изкуството и в кураторската общност се вихреше дебат за това кой е собственик на антиките. От векове насам великите европейски империи са плячкосвали съкровищата на античния свят с безразсъдна страст. Розетският камък, Елгинският мрамор, величествените храмове на Древен Египет - списъкът продължава до безкрай. Сега страните, където са открити находките, искат да им върнат символите на тяхното културно наследство. И често се обръщат към полицията и съда за помощ при връщането им.
- Бояли сте се, че Ватиканските музеи са уязвими?
- Вероятно да. - Донати спря до фасадата на базиликата и посочи към египетския обелиск в центъра на площада. - Той е един от осемте тук, в Рим. Изваяни са от майсторите на една империя, която вече не съществува, и са донесени тук от войниците на друга империя, която също вече не съществува. Трябва ли да ги върнем в Египет? Ами Венера Милоска или Крилатата Нике от Са-мотраки? Наистина ли ще им бъде по-добре в Атина, отколкото в Лувъра? Дали там ще ги видят повече хора?
- По този въпрос ми звучиш малко остро.
- Враговете ми ме бъркат с либерал, който се опитва да разруши Църквата. В действителност, въпреки йезуитското ми образование, аз съм абсолютен доктринер.
Смятам, че великите антични съкровища трябва да се излагат във велики музеи.
- Защо Клаудия?
- Защото ми се противопостави категорично - отговори Донати. - Не исках докладът да бъде потулване на истината. Исках потенциала за най-лошия сценарий, голата истина за произхода на всеки предмет, който притежаваме. Ватиканската колекция е сред най-старите и най-големите в света. И повечето експонати са с напълно недоказан произход.
- Което означава, че не знаете откъде точно са дошли.
- Или дори как са придобити. - Донати поклати бавно глава. - Може да ти е трудно да повярваш, но до 30-те години на XX век Ватиканската библиотека е нямала свястна каталожна система. Книгите са се подреждали по размер и цвят. Размер и цвят - повтори скептично той. - Боя се, че каталозите в музеите не са много по-добри.
- И ти помоли Клаудия да се заеме с преглед на колекцията, за да види дали някои експонати не са компрометирани.
- И специално наблегнах върху египетските и етруските колекции - допълни Донати. - Но трябва да призная, че разследването на Клаудия беше напълно отбранително по своя характер. Нещо като мениджър на кампания, който разследва собствения си кандидат, за да изрови някоя мръсотия, която опонентът му би могъл да открие.
- А ако откриеше проблем?
- Можехме да претеглим внимателно възможностите си - обясни Донати с адвокатска прецизност. - Продължителното обмисляне е наша специалност. Това е една от причините да сме още тук след две хиляди години.
Двамата мъже се обърнаха и погледнаха към купола. Габриел попита колко време Клаудия е работила по проекта.
- Шест месеца.
- Кой още знаеше за него?
- Само директорът на музея. И Светият отец, разбира се.
- Споделяла ли ти е за някакви открития?
- Още не. - Донати се поколеба. - Но имахме планирана среща. Тя обясни, че трябвало да ми каже нещо спешно.
- Какво беше?