- Да, господин премиер.
- Знаеш ли какво ще стане, ако палестинците открият Габриел и Ели там вътре?
- Възможно е някой да си изпати - отговори Навот.
- А после Арабската пролет идва в Йерусалим.
Премиерът се втренчи във видеоекраните, преди да кимне веднъж. Навот бързо предаде заповедта на Габриел. Няколко секунди по-късно той чу шума от силни удари.
Алеф, Бет, Гимел, Далет...
И всичко приключи.
От склада Габриел и Ели взеха ковашки чук, кирка, две намотки найлоново въже, две каски с халогенни лампи и всякакви ръчни инструменти, за да обезвредят бомбата. Преди да наложи каската, Лавон покри главата си с кипа. Габриел си свали сакото, вратовръзката и кобура. Деветмилиметровият зигзауер, който взе от Алоис Мецлер, сега беше пъхнат отзад в колана на панталона му. Остави микрофона на миниатюрната радиостанция включен, за да може Навот да чува всяка тяхна стъпка.
След като пробиха циментовата преграда, те влязоха в сводест проход, който ги отведе до основата на западната подпорна стена и в самия Хълм. Паветата на древната улица бяха гладки като стъкло. Три пъти годишно - на Песах, Шавуот и Сукот - евреите от древните царства на Израел минавали по тези камъни на път към Храма. Дори Габриел, на когото не му беше много до история, почти усети присъствието на предците си, но Ели Лавон се впускаше стремглаво в мрака, останал без дъх от вълнение.
- Виж обработката на тези камъни. - Той прокара ръка по студената стена в прохода. - Няма начин да не са от времето на Ирод.
- Нямаме време да гледаме камъни - скара му се Габриел и го побутна през прохода с дръжката на кирка* та.
- Съществува реална възможност ние с теб да сме последните евреи, стъпили тук.
- Ако бомбата избухне, определено ще бъдем.
Лавон ускори ход.
- Къде точно се намираме? - попита Габриел.
- Ако бяхме на повърхността, щяхме да минаваме през Портата на мрака, насочвайки се директно към източната фасада на Купола на скалата. - Лавон спря и обърна лампата си към двойка колони в камъните. - Тбзи са дорийски - обясни той. - От времето на Ирод са, няма съмнение.
- Продължавай напред, Ели - натърти Габриел и отново го смушка с кирката.
Лавон се подчини.
- В края на този проход - обясни той - има водоем, открит от Чарлс Уилсън, другия велик британски изследовател на древния Йерусалим.
- Като Арката на Уилсън.
Лампата на Лавон се поклати утвърдително.
- Според Уилсън, водоемът е дълъг трийсет метра, широк е пет метра и половина и е дълбок десет метра. След това трябва да видим стълби.
- И ако стълбите са там?
- Ще ни отведат по-близо до повърхността. Оттам трябва да успеем да влезем в мрежата от водоеми и акве-дукти. От инцидента с Прохода на Уорън през 1981 г. знаем, че всички те са свързани. Трябва само да намерим правилните връзки.
- Преди бомбата да експлодира - добави мрачно Габриел.
Повървяха още няколко крачки. После Лавон замръзна.
- Какво има?
Ели отстъпи настрани и разкри груба сива стена, блокирала края на прохода.
- Нещо ми подсказва, че не е от времето на Ирод.
- Не е - съгласи се Лавон. - Според експертното ми мнение, тя е палестинска, от около две хиляди и десета година.
- Колко е дебела? - попита премиерът.
- Няма да разберат, докато не започнат да я разбиват - отговори Навот. - А ако започнат да разбиват...
- Палестинците ще ги чуят от Хълма.
Навот кимна.
На премиера му трябваха само няколко секунди, за да вземе решение.
- Кажи им да съборят преградата. Но ако не намерят бомбата до два и трийсет, ще наредя да арестуват имам Хасан Даруиш и да влязат със сила отгоре.
- Израелски войски и полиция на Храмовия хълм?
Премиерът кимна решително.
- Ако го направите - каза Навот, - ще подпалите Третата интифада, докато цял свят ни гледа заради папата.
- Разбирам това, Узи, но е по-добре от алтернативата.
Навот нареди на Габриел да започнат да разбиват.
Алеф, Бет, Гимел, Далет...
А те едва бяха направили вдлъбнатина.
В същия момент имам Хасан Даруиш стоеше върху западната подпорна стена на Храмовия хълм, вперил поглед в празния площад отдолу. Тревогите във връзка със сигурността бяха нещо обичайно в Йерусалим, но израелците блокираха достъпа до най-святото за юдаизма място само когато вярваха, че предстои неизбежна атака.
Блокирането можеше да е заради съвсем различна заплаха, но Даруиш подозираше друго. Някъде, някак си, заговорът бе компрометиран.