- Не уточни.
- Кога трябваше да се срещнете?
- Снощи. — Свещеникът направи пауза и допълни: — В девет часа.
Габриел спря и се обърна към Донати:
- Защо толкова късно?
- Управлението на Църква с един милиард души е тежка работа. Това бе единственото ми свободно време.
- Какво стана?
- Клаудия се обади на помощника ми и помоли да отложим срещата за тази сутрин. Не обясни защо.
Донати извади цигара от елегантна златна табакера и я почука по капака, преди да я запали със златна запалка. Не за пръв път Габриел трябваше да си припомни, че високият мъж в черно всъщност е католически свещеник.
- В случай че се чудиш - продължи Донати, - не съм убил Клаудия Андреати. Нито знам защо някой би искал смъртта й. Но ако се огласи, че съм имал планирана среща с нея във вечерта на смъртта й, ще бъда поставен в затруднено положение, меко казано. Също и Светият отец.
- Поради което ти не спомена нищо за това пред Витале и Мецлер.
Донати замълча.
- Какво искаш от мен, Луиджи?
- Искам да ми помогнеш да защитя моята Църква от още един скандал. И себе си също.
- Какво предлагаш?
- Две разследвания. Едното ще бъде проведено от Витале и жандармерията. То ще бъде кратко по времетраене и ще стигне до заключението, че доктор Андреати е отнела живота си, хвърляйки се от галерията на купола.
- Рим каза; случаят е закрит.
- Амин.
- А второто разследване?
- То ще бъде проведено от теб - заяви Донати. - И резултатите от него ще бъдат представени само на един човек.
- Личния секретар на Негово Светейшество папа Павел VII.
Донати кимна.
- Дойдох в Рим да реставрирам една картина, Луиджи.
- Нямаше да бъдеш в Рим без намесата на моя работодател и на мен. А сега искаме да ни върнеш услугата.
- Каква християнска постъпка от твоя страна, монсеньор.
- На Христос никога не му се е налагало да управлява църква. А на мен ми се налага.
Габриел се усмихна, макар да не му беше до смях.
- Казал си на италианските служби за сигурност, че ти трябвам, за да почистя Караваджо. Нещо ми подсказва, че те няма да останат доволни, ако разберат, че провеждам разследване за убийство.
- Предполагам, че ще трябва да ги заблудим. Довери ми се - допълни Донати, - няма да е за пръв път.
Те спряха до парапета. Точно отдолу, в малкото дворче пред входа на Ватиканския некропол, тялото на Клаудия Андреати бе натоварено в частен микробус. Лорен-цо Витале стоеше на няколко крачки като опечален до открит гроб.
- Трябват ми няколко неща, за да започна - обясни Габриел, наблюдавайки ватиканския полицейски шеф. - И искам да ми ги осигуриш без знанието на Витале.
- Например?
- Копие от твърдия диск на компютъра в офиса й, заедно с телефонните й разпечатки и цялата документация, която е събрала, докато е правила прегледа на ватиканската колекция.
Донати кимна.
- Междувременно - каза той - може би е разумно да огледаме апартамента на Клаудия, преди Витале да получи разрешение от италианските власти и да го направи сам.
- Как предлагаш да се промъкна през входната врата?
Луиджи подаде на Габриел връзка ключове.
- Откъде ги взе?
- Правило номер едно във Ватикана - усмихна се Донати. - Не задавай твърде много въпроси.
5.
ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ
Докато пресслужбата на Ватикана потвърди, че доктор Клаудия Андреати, уважаваният куратор в отдела за антики, се е самоубила в базиликата „Св. Петър“, слуховете за кончината й проникнаха навсякъде в малкото клю-карско селце, известно като Светия престол. Работата в реставрационната лаборатория престана, тъй като персоналът се събра край работните маси да се чуди как така са пропуснали признаците за емоционално разстройство у доктор Андреати, как е възможно да работиш с някого толкова години и да знаеш толкова малко за личния му живот. Габриел промърмори няколко подходящи думи на съчувствие, но през повечето време си остана в своя уединен ъгъл в лабораторията. Остана там заедно с Караваджо до късно следобед, когато се върна в апартамента на Пиаца ди Спаня в ледения дъжд. Откри Киара, облегнала се на кухненския плот. Тъмната й коса бе прибрана на тила с кадифена панделка. Очите й не се откъсваха от телевизора, където един репортер от Би Би Си разказваше история за трагично самоубийство, застанал под компютърно генериран надпис, който гласеше
СМЪРТ В БАЗИЛИКАТА.
Когато на екрана се появи снимка на Клаудия, Киара поклати бавно глава.
- Такова красиво момиче. Някак си винаги е по-трудно да го разбереш, когато са красиви.