Даруиш се обърна и тръгна по уличката към Купола на скалата. Както обикновено, за петъчните молитви в Харам бяха допускани само жени и старци; Даруиш поздрави неколцина от тях и им пожела мир, преди да се спусне в Кладенеца на душите. Там отвори заключената врата и продължи надолу по стълбите в сърцето на Свещената планина. Миг по-късно той стоеше в един от най-големите водоеми на Храмовия хълм, вслушвайки се в шума от далечно почукване.
Това можеше да означава само едно.
Евреите идваха.
В продължение на пет минути те биха по стената без прекъсване, Лавон - с чука, а Габриел - с кирката. Габриел проби пръв, отваряйки пролука в тухлите с размерите на юмрук. Свали лампата от каската си и освети пространството от другата страна.
- Какво виждаш? - попита Лавон.
- Водоем.
- Колко голям? '
- Трудно е да се каже, но изглежда около трийсет метра дълъг и пет метра и половина широк.
- Нещо друго?
- Стълби, Ели. Виждам стълбите.
Шефът на сигурността от йерусалимския Вакъф беше четиридесет и пет годишен ветеран от „Фатах“ и „Бригадите на мъчениците от „Ал Акса“ на име Абдула Рамадан. Имам Даруиш му звънна на мобилния и му нареди да отиде при водоема под Купола на скалата. Не беше нужно да обяснява шума от почукването.
- Проходът на Уорън?
- Може би - отговори Даруиш. - Или пък е някой от новите, които намериха при незаконните си разкопки.
- Какво искате да направя?
- Слез долу с трима от най-добрите си хора и разбери дали се опитват да стигнат до Харам.
- И ако е така?
- Накажи ги - нареди имамът.
Премиерът погледна стенния часовник в залата на кабинета. Два и десет. Погледна към Навот и попита:
- Колко е голяма тази дяволска дупка?
Навот зададе въпроса на Габриел, а после предаде отговора му на премиера и на останалите в залата:
- Не е достатъчно голяма.
- Колко време още ще им трябва?
Навот предаде отново въпроса.
- Не са сигурни.
- Кажи им да побързат.
- Работят с всички сили, господин премиер.
- Кажи им, Узи.
Навот предаде нареждането на премиера да ускорят темпото. После, след като чу отговора на Габриел, се усмихна.
- Какво каза? - попита министър-председателят.
- Каза, че работи с всички сили, господин премиер.
- Истината ли ми казваш, Узи?
- Не, господин премиер.
Премиерът се усмихна неволно и погледна часовника.
Беше 14,12.
До 14,15 дупката нарасна до около трийсет сантиметра в диаметър, а до 14,20 бе достатъчно голяма, за да побере раменете и ханша на строен мъж. Габриел се промъкна пръв, ожулвайки ръцете си, а Лавон го последва след няколко секунди. След като наложи отново кипата и каската, той постоя неподвижно за момент, онемял от благоговение. Пред тях се намираше водоемът, а зад него в мрака се извисяваха първите стълби на Ирод.
- Има само една причина този водоем да е тук - обясни Лавон, потапяйки ръка във водата на дългия правоъгълен басейн. - Това е била микве2. Очиствали са се ритуално, преди да тръгнат нагоре към Храма.
- Всичко това е много интересно, професоре, но трябва да продължим.
- Остави ме поне да направя няколко снимки.
- Ще спрем на излизане.
Лавон заобиколи края на басейна и хукна нагоре по първата част от древните стълби, а лъчът от лампата му подскачаше по стените и тавана на сводестия проход. Най-отгоре той замръзна отново.
- Виж това! — възкликна, сочейки към няколко реда на древен иврит, издялани в стената. - Пише, че на неверниците е забранено да влизат в дворовете на Храма. Защо да има такъв надпис, ако изобщо не е имаЛо Храм?
Логичен въпрос, но в този момент мислите на Габриел бяха другаде. Питаше се защо четирима едри араби с електрически фенерчета слизат към тях по следващите стълби. После куршум опърли ухото му и той получи отговор на въпроса си. Изглежда, съседите бяха чули ударите. „Едва ли е изненадващо - помисли си Габриел. - Кръвта никога не спи.“
45.
ЙЕРУСАЛИМ
Всичко продължи само четиридесет и четири секунди, но по-късно Узи Навот твърдeшe, че му се е сторило като повече от час. От ограниченото му място за наблюдение му се стори, че Габриел и Ели са нападнати от цял арабски легион. Обаче Навот бе поразен най-много от дишането на Габриел. То нито веднъж не наруши нормалния си ритъм. И той не проговори, освен на два пъти, когато нареди на Лавон да си наведе главата.