- Никой никога не е бил под това ниво - поне ние не знаем за никого. - Обърна се и огледа далечната страна на пещерата. Там имаше още три акведукта, всеки водещ в различна посока. - Избери един - предложи той.
- Аз съм реставратор, Ели. Ти избери.
Лавон затвори очи за няколко секунди, а после посочи към десния акведукт.
В същия момент имам Хасан Даруиш се намираше на по-малко от трийсет метра, във водоема под Кладенеца на душите. В ръката си държеше пистолета „Макаров“, който Абдула Рамадан му даде, преди да поеме към дълбините на Храмовия хълм, за да пресрещне нахлулите евреи. Шумът .от кратката, но интензивна битка се понесе по акведуктите и стигна право до ушите на Даруиш. Той чу всичко, включително и собственото си име, изкрещяно в агония. Сега чуваше тихите, приглушени стъпки на поне двама мъже, приближаващи до тайно изкопаната от него зала в Свещената планина. Точно там той бе скрил бомбата, която щеше да я разруши и така да унищожи държавата Израел. Но в залата имаше още нещо освен експлозивите-тайна, която никой, особено евреите, не трябваше да види.
Той погледна часовника си: 14,27. Инструктиран от Даруиш, човекът, известен като господин Фарук, беше настроил таймера на бомбата за три часа. Избра времето, предполагаемия час на Христовата смърт на кръста, като преднамерена обида към целия християнски свят, но това не беше единствената причина. До три часа петъчната молитва в „Ал Акса“ щеше да е приключила, а тълпата от правоверни мюсюлмани щеше да си тръгва от Храмовия хълм. Но за момента трийсет и петте хиляди квадратни метра на голямата джамия бяха препълнени с повече от пет хиляди души. Даруиш нямаше друг избор, освен да превърне всички тях в свети мъченици. Заедно със себе си.
Остана още за секунда във водоема под Кладенеца на душите, изричайки последните молитви на шахид. После, с пистолет в едната ръка и с фенерче в другата, тръгна по тесен древен проход. Той го отведе надолу в земята и назад във времето. Това бе времето преди исляма и Пророка. Време на невежество, помисли си той. Времето на евреите.
Първият акведукт свършваше след около петнайсет метра в малък като аквариум водоем, затова те бързо се върнаха обратно до Голямото море и влязоха във втория канал. Само след няколко стъпки Лавон се натъкна на отвор отдясно, водещ до още един проход. Земята бе осеяна с парчета варовик. Ели ги огледа под светлината на лампата си и прокара ръка по ръбовете на отвора.
- Нов е.
- Колко нов?
- Съвсем нов - отвърна Лавон. - Сякаш е издълбан много скоро.
Без да говори повече, той тръгна надолу през прохода, а Габриел го последва. След няколко крачки се появи широка виеща се стълба, очевидно издълбана със съвременни каменоделски инструменти. Лавон се втурна бяс-но напред, а Габриел се опита да го догони, тичайки на няколко крачки отзад. В дъното на стъпалата имаше свод с няколко арабски букви, издълбани в камъка над върха му. Те преминаха под него, без да им обърнат внимание. После, в страхопочитание, се заковаха намясто.
- Какво, по дяволите, е това? - попита Габриел.
Лавон сякаш бе онемял.
- Ели, какво е това?
Лавон пристъпи предпазливо напред.
- Не ги ли познаваш, Габриел?
- Какво да познавам, Ели?
- Колоните — отвърна той. - Колоните от снимката.
- И откъде са колоните?
Лавон се усмихна, останал без дъх.
- „Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет, и висок - трийсет лакти.“
- Какво е това, Узи? - попита премиерът.
- Няма да ми повярвате, ако ви кажа.
- Пробвай.
- Ели мисли, че току-що е открил останките от Първия храм. И между другото - добави Навот, - открили са и бомбата.
Премиерът вдигна поглед към видеомонитора и видя хиляди мюсюлмани да се изливат като поток от джамията „Ал Акса“. После погледна към хората, седнали около него, и даде заповед да изпратят полицията и армията.
- По-добре е от алтернативата - заключи Навот, наблюдавайки как първите израелски войски влизат на Храмовия хълм.
- Ще видим.
46.
ХРАМОВИЯТ ХЪЛМ, ЙЕРУСАЛИМ
Пещерата беше с размерите на училищен физкултурен салон. Насочил лампата си нагоре, Габриел забеляза грубата електрическа инсталация, увиснала от покрива, и кабела, спуснат надолу по стената до голям ключ. Натисна го и широкото пространство грейна, окъпано в божествено бяла светлина.