- Вземи пистолета ми.
- Не знам какво да правя с него.
- Бил си в армията, Ели.
- Бях фелдшер.
- Ели - възкликна отчаяно Габриел, но Лавон вече не го слушаше. Придвижваше се бавно от колона до колона със смесено изражение на удивление и гняв.
- Трябва да са ги измъкнали от долината през 538 г. пр.Хр., когато Персийската империя е позволила строителството на Втория храм. И когато Ирод е обновил мястото пет века по-късно, той вероятно ги е използвал като част от основите, което обяснява защо Вакъфът ги е намерил, когато са разкопавали тук. Били са твърде големи, за да ги занесат до сметището или да ги хвърлят отново в Кедройската долина, и са ги скрили тук, заедно с всичко останало, което са отмъкнали от планината.—Той огледа широката пещера. - Дори ако можехме да измъкнем този материал оттук, той вече не притежава подходящия контекст. Сякаш е бил...
- Плячкосан — довърши мисълта му Габриел.
- Да. Плячкосан.
- Ще го измъкнем, Ели, но ти наистина трябва да тръгваш.
- Няма да оставя тези неща тук - отговори Лавон. Носеше се от колона до колона, вдигнал лице нагоре. -Съвременните макети и рисунки на Първия храм често слагат покрив над хей кал, но не е имало такъв. Било е открит двор с два етажа стаи от трите страни. А в западния край на сградата е бил давир, Светая светих, където са държали Ковчега на Завета.
Лавон приближи мястото бавно, защото именно там имам Даруиш бе решил да постави бомбата. Не бе обикновена бомба, помисли си Габриел. Цялата Западна стена бе заредена с експлозиви, чакащи да бъдат детонирани. Ако беше нещо по-малко, Габриел може би щеше да успее да го обезвреди, докато някой сапьор му нашепваше в ухото. Но не и това.
- Как, мислиш, са успели да го направят?
- Сигурен съм, че имам Даруиш ще ни разкаже с удоволствие.
Лавон поклати бавно глава.
- Големи глупаци бяхме, когато ги оставихме да контролират това място. Кой знае? Може би трябваше да се държим като всяка друга армия, завоювала Йерусалим.
- Да съборим Купола и „Ал Акса“? Да възстановим Храма? Със сигурност не вярваш, че това щеше да е пра-вилно, Ели.
- Не - призна той, — но в такъв момент ми е позволено да си представя какво би могло да е.
Габриел си погледна часовника.
- Колко минути остават?
- Ако Дина е права...
- Дина винаги е права - прекъсна го Лавон.
- Двайсет и пет минути - отговори Габриел. - Ето защо трябва да се махаш оттук.
Лавон обърна гръб на бомбата и вдигна ръце към колонадата.
- Няма нито един автентичен артефакт от Първия или от Втория храм. Нито един. Поради тази причина палестинските лидери успяват да убедят хората си, че Храмовете са мит. И поради тази причина те крият тези колони в една дупка на петдесет метра под земята. - Погледна към Габриел и се усмихна. - И поради тази причина аз няма да напусна планината, докато не се уверя, че колоните са в безопасност.
- Те са просто камъни, Ели.
- Знам - отвърна той. - Но са моите камъни.
- Наистина ли искаш да умреш заради тях?
Лавон замълча за момент. После се обърна към Габриел.
- Ти имаш красива жена. Може би някой ден ще имаш и красиво дете. Друго красиво дете - допълни. - За мен... тези камъни са всичко, което имам.
- Ти си ми като брат, Ели. Няма да те оставя.
- Значи, ще умрем заедно - заключи Лавон - тук, в къщата на Бога.
- Сигурно има и по-лоши места за умиране.
- Да - съгласи се той. - Сигурно има.
В този момент имам Хасан Даруиш стоеше на прага към подземната структура, построена по негово нареждане, слушайки как двамата евреи си говорят на древния си език. Даруиш познаваше и двамата. Единият беше видният библейски археолог Ели Лавон, критик на Вакъфа и на строителните му проекти. Другият, с посивелите слепоочия и зелените очи, беше Габриел Алон, убиецът на палестинските герои. Даруиш не можеше да повярва на късмета си. Присъствието на двамата щеше да затрудни задачата му. Но щеше и да подслади пътуването му към рая.
Имамът извърна поглед от двамата и погледна към експлозивното устройство, положено в руините на Първия еврейски храм. Мъжът, наречен господин Фарук, бе инсталирал ръчен спусък за детонатора за подобен сценарий и бе инструктирал Даруиш как да го задейства. Трябваше само едно щракване на ключа.
Точно тогава Даруиш чу тропота от ботуши по акве-дукта. Изглежда, евреите бяха проникнали през защитата на Вакъфа. Опит за повторение на историята. Този път светилищата на исляма нямаше да паднат в ръцете на неверниците, както през 1099 г., когато кръстоносците бяха обсадили Йерусалим. Този път щеше да е различно. Трябваше само едно щракване на ключа.