Выбрать главу

Папата не беше единствената важна личност, посетила ранения. Министър-председателят също дойде на посещение, както и началник-щабът на израелските въоръжени сили, шефовете на различни израелски разузнавателни служби и - поради причини, които така и не станаха ясни за болничния персонал - голяма делегация археолози от Еврейския университет и Израелската дирекция по антики. Един човек обаче изобщо не се откъсна от леглото на пациента. Той не направи опит да скрие самоличността си, защото това би било невъзможно - не и с характерните му посребрени слепоочия и с незабравимите му очи.

Той пиеше малко, ядеше още по-малко и изобщо не спеше. Когато един лекар му предложи легло и леко приспивателно, се стресна от свирепия му поглед. След това никой не посмя да му каже да си тръгва - дори през втората нощ, когато, в продължение на две ужасни минути, сърцето на пациента престана да бие. През следващите двайсет и четири часа посетителят остана неподвижен в долния край на леглото, с лице, осветено от лампичката на вентилатора, сякаш бе фигура в картина на Караваджо. Понякога сестрите чуваха фигурата да говори нежно. Думите му никога не се променяха.

- Не умирай, Ели - шепнеше той. - Проклет да си, Ели, моля те, не умирай.

♦ ♦ ♦

Сутринта на Великден биенето на .църковните камбани в Йерусалим едва се чуваше от стрелбата. По обед заблудена палестинска ракета падна в Гетсиманската градина, а следобед куршуми надупчиха външната страна на църквата „Успение Богородично“. Същата вечер Светият отец, притеснен, посети за последен път изпадналия в безсъзнание пациент, преди да се качи на самолета си, за да се завърне у дома. Когато си отиде, друг възрастен мъж зае мястото му. Той също бе познат на персонала от травматологията. Той бе онзи, за когото говореха само шепнешком. Онзи, който бе откраднал тайните, довели до светкавичната победа на Израел в Шестдневната война. Онзи, който бе заловил Адолф Айхман, главния режисьор на холокоста, на една улица в Аржентина. Шамрон...

- Трябва да се прибереш и да си починеш, синко.

- Ще го направя.

- Кога?

- Когато той отвори очи.

Шамрон завъртя запалката между пръстите си. Два пъти наляво, два пъти надясно.

- Трябва ли да го правиш, Ари?

Пръстите на Шамрон се укротиха.

- Трябва да се подготвиш за възможността той да не се оправи.

- И защо?

- Защото това е най-вероятният изход. Докато го качат на операционната маса, той бе изгубил почти всичката си кръв. Сърцето му...

- То е добре.

- Но не е младо като някога - възрази Шамрон. - Както и твоето, синко. Боя се какво ще стане, ако отново бъде съкрушено.

- Заслужавам си го.

- Защо говориш така?

- Трябваше да чуя, че Даруиш приближава.

- И двамата бяхте разсеяни, което е разбираемо. На човек не му се случва всеки ден да мине през хей кал в Първия храм на Йерусалим.

- Мислиш ли, че колоните наистина са от Първия храм?

- Сигурни сме, че са - отговори Шамрон. - Просто чакаме подходящия момент, за да ги покажем на света.

- Защо чакате?

- Защото не искаме да правим нищо, което би влошило положението още повече.

- Колко по-зле може да стане?

- Има деветдесет милиона египтяни. Представи си какво би станало, ако „Мюсюлманско братство“ убеди само десет процента от тях да тръгнат към нашите граници. Ако онази бомба наистина беше избухнала... - Гласът на Шамрон пресекна. - Страшно е да си помислиш колко близо бяхме - или колко несигурно е съществуването ни на тази земя.

- Колко време планираме да останем на Храмовия хълм?

- Ако зависеше от мен, никога нямаше да си тръгнем. Но премиерът възнамерява да го върне на Вакъфа веднага щом археологическият материал бъде изваден благополучно оттам.

- Значи се връщаме към статуквото?

- Боя се, че докато ислямският свят е готов да приеме правото ни на съществуване, статуквото е най-доброто, на което можем да се надяваме.

- Бих искал да направя една промяна, ако нямаш нищо против.

- Каква?

- Масуд.

Шамрон се усмихна.

- Следващия път, когато под колата му избухне бомба, тя няма да е малка.

Габриел стисна ръката на Лавон.

- Ако умре, Ари, никога няма да си го простя.

- Вината не беше твоя.

- Трябваше да го накарам да тръгне.

~ Нямаше начин Ели да си тръгне от Хълма, преди да разбере, че колоните са в безопасност.