- Почти бях забравил и за двете.
- Разбираемо е, скъпи. В крайна сметка, ти спаси Израел и света от Армагедон и намери двайсет и две колони от Първия йерусалимски храм.
Габриел се усмихна.
- Ще тръгна вдругиден.
- Идвам с теб.
- Не можеш. Освен това - допълни бързо той - имам работа за теб. Даже две работи.
- Какви?
- Нуждая се от някого, който да се грижи за Ели, докато се върна.
- А другата?
- Правителството е решило да постави колоните в специално крило в Израелския музей. Ти ще бъдеш част от екипа, който ще проектира интериора на сградата и цялостното изложение.
- Габриел! - възкликна тя и се хвърли на врата му. -Как, за бога, успя да го уредиш?
- Като един от откривателите на колоните, имах известно влияние. Всъщност искаха да кръстят изложбата на мен.
- Какво им каза?
- Че крилото трябва да бъде кръстено на Ели Лавон - отвърна той. - Благодарен съм само, че няма да бъде Мемориалното крило „Ели Лавон“.
- Те ще променят ли нещо?
- Колоните?
Киара кимна.
- Чувала ли си какво говорят за тях палестинците?
- Ционистки лъжи.
- Отричане на Храма - допълни Габриел. - Не могат да признаят, че ние сме били тук преди тях, защото това означава, че имаме право да сме тук сега. Според тях ние трябва да си останем чуждестранни нашественици, които ще бъдат прогонени като кръстоносците.
- Кръвта никога не спи - отвърна тихо Киара.
- И я има в изобилие - допълни Габриел. - Нашите приятели на Запад обичат да си мислят, че арабско-изра-елският конфликт може да бъде разрешен с една линия на картата. Но те не разбират историята. Този град е просъществувал в състояние на почти постоянна война в продължение на три хиляди години. А палестинците ще продължат борбата, докато ние не си заминем.
- И какво ще правим?
- Ще се държим здраво - натърти Габриел. - Защото следващия път, когато изгубим Йерусалим, това ще бъде завинаги. И къде ще отидем тогава?
- Задавах си същия въпрос.
Внезапно захладня. Киара се загърна с палтото си и погледна към група тийнейджъри, които се смееха от другата страна на улицата. Бяха към шестнайсет-седем-найсетгодишни. След година-две всички те щяха да са в израелската армия, войници в една безкрайна война.
- Не е толкова лесно, нали, Габриел?
- Кое?
- Да мислиш за заминаване в такова време.
- Другата форма на йерусалимския синдром. Колкото по-зле става, толкова повече го обичаш.
- Ти наистина го обичаш, нали?
- От все сърце - отвърна той. - Обичам цвета на варовика и на небето. Обичам миризмата на бор и евкалипт. Обичам, когато застудее през нощта. Обичам дори харе-дим, които ми крещят, когато карам колата си на шабат.
- Но обичаш ли го достатъчно, за да останеш тук?
- Негово Светейшество мисли, че нямам избор.
- За какво говориш?
Габриел й разказа за разговора си с папата на парапета на ватиканските стени, когато лидерът на милиард католици призна, че е имал видения за Апокалипсиса.
- Смята, че се скитаме твърде дълго - каза той. - Мисли, че страната се нуждае от мен.
- На папата не му се налага да чака в хотелските стаи и да се чуди дали ще оживееш след някоя операция.
- Но той е безпогрешен.
- Не и по въпросите на сърцето. - Киара погледна за момент към Габриел. - Знаеш ли какво ще стане, ако заживеем тук? Всеки път, когато се прибираме, Ари ще седи в дневната ни. ,
- Нямам нищо против, стига да не пуши.
- Сериозно ли говориш?
- Той ми е като баща, Киара. Трябва да се грижа за него.
- А когато Узи те помоли да свършиш нещо за Службата?
- Сигурно ще трябва да науча онези думички.
- Кои думички?
- Да си намери някой друг.
- И какво ще работиш?
- Ще си намеря работа.
- Тук изпитвам клаустрофобия.
- На мен го кажи.
- Трябва да пътуваме, Габриел.
- Ще те заведа, където поискаш.
- Винаги съм искала да прекарам една есен в Прованс.
- Знам точното село.
- Бил ли си в Шотландия?
- Не съм.
- Ще ме заведеш ли поне веднъж на ски?
- Навсякъде, освен в Сен Мориц и Гщаад.
- Липсва ми Венеция.
- И на мен.
- Може би Франческо Тиеполо ще ти даде някаква работа.
- Той ми плаща трохи.
- Обожавам трохите. - Тя отпусна глава на рамото му. Косата й ухаеше на ванилия. - Мислиш ли, че ще се задържи? - попита го.
- Спокойствието?
Тя кимна.
- За известно време - отговори Габриел, - ако имаме късмет.