- Колко време ще бъдеш в Рим?
- Зависи изцяло от Карло.
- Само не приближавай до него без пистолет в джоба.
- Всъщност - подметна той - планирах да накарам Карло да дойде при мен.
Киара потрепери.
- Трябва да вървим - подкани я Габриел. - Ще премръзнеш до смърт.
- Не — възрази тя, - и аз го обожавам.
- Нощния студ?
- И миризмата на бор и евкалипт - допълни тя. - Мирише на... - Гласът й пресекна.
- На какво, Киара?
- На дом - отвърна тя. - Толкова ми е добре най-после да съм у дома.
49.
ПИАЦА ДИ САНТ'ИГНАЦИО, РИМ
Когато след два дни Габриел се озова на Пиаца ди Сант’Игнацио, слънцето грееше ярко от безоблачното римско небе, а масите на „Ле Каве“ стояха чинно върху паветата. На една от тях, засенчена с чадър, седеше генерал Ферари от Артистичния отдел. До лакътя му се виждаше сутрешният брой на „Кориере дела Сера“ и той го подаде на Габриел. Уводната статия разказваше за Париж и за неочакваното откриване на две откраднати художествени творби. Сезан бе основната атракция; гръцката ваза, прекрасна хидрия от майстор Амикос - нещо второстепенно.
- Бях прав за едно - започна генералът. - Със сигурност мислиш като престъпник.
- Нямам нищо общо с това.
- А дясната ми ръка е цяла и невредима. - Генералът огледа за момент Габриел със здравото си око, преди да попита дали е откраднал лично картината и вазата.
- Оперативната обстановка изискваше да използвам услугите на професионалист.
- Значи е било поръчкова кражба?
- Може да се каже.
- Крадецът практикува ли занаята си в Италия?
- Винаги, когато може.
- Колко би трябвало да платя за името му?
- Боя се, че не е за продан.
Габриел върна вестника на генерала, а той махна с него към приближаващия сервитьор.
- Прочетох с голям интерес новините от твоята страна - каза той, сякаш държавата на Габриел бе място, което трудно можеше да се намери на картата. - Вярваш ли, че онези колони наистина са от Първия храм на Соломон?
Габриел кимна.
- Видя ли ги?
- И бомбата, която трябваше да ги взриви.
- Лудост - заключи генералът и поклати бавно глава. - Това поставя в съвършено нова светлина усилията ми да запазя културното наследство на Италия. Аз трябва да се боря само с крадци и контрабандисти, но не и с религиозни маниаци, опитващи се да хвърлят Близкия изток във война.
- Понякога религиозните маниаци получават помощ от крадците и контрабандистите. - Габриел помълча, после допълни: - Но вие вече знаехте това, нали, генерал Ферари?
Ферари го фиксира със стъкления поглед на протезата си, но не каза нищо.
- Заради това ме пратихте при Вероника Маркезе -продължи Габриел. - Защото вече знаехте, че съпругът й контролира глобалната търговска мрежа с плячкосани антики. Знаехте също, че работи с крилото на „Хизбула“, осигуряващо криминалното й финансиране. Знаехте всичко това - заключи той, — защото от моята служба ви го казаха.
- Всъщност - отговори генералът - аз знаех за Карло много преди твоят шеф да ни даде досието му.
- Защо не направихте нищо по въпроса?
- Защото това щеше да съсипе кариерата на една жена, която много уважавам, да не споменаваме близкия й приятел, който живее в съседство с Негово Светейшество на третия етаж на Апостолическия дворец.
- Знаели сте, че Донати и Вероника са били любовници?
- И Карло знае - кимна генералът. - Знае също, че монсеньорът е напуснал ордена си след две убийства в
Ел Салвадор. Ето защо толкова много искаше да е член на надзорния съвет на Ватиканската банка.
- Знаел е, че това ще е идеалното място да пере парите си, защото Донати никога нямаше да посмее да предприеме нещо срещу него.
Генералът кимна замислено.
- Миналото на монсеньора го правеше уязвим - заяви той след малко. - Много неподходящо за свещеник във Ватикана.
- А когато чухте, че Клаудия Андреати е била открита в базиликата?
- Нямах никакви съмнения за това кой стои зад смъртта й.
- Защото вашият информатор Роберто Фалконе ви е казал за посещението й при него в Черветери - каза Габриел. - А когато аз намерих тялото на Фалконе в киселинна баня, вие разбрахте, че имате перфектното решение за проблема си с Карло. Италианско решение.
- Ненапълно, но... да, разбрах. -Непремигващото око огледа Габриел за момент. - А сега като че ли стигнахме дотам, откъдето започнахме. Какво да правим с Карло?
- Аз знам какво искам да направя.
- Колко надеждни доказателства имаш?
- Достатъчно, за да стегна кордата около мършавия му врат.