- Как искаш да се справиш с това?
- Ще му кажа да напусне незабавно поста си във Ватиканската банка. Но първо ще му дам възможност да изповяда греховете си.
Генералът се усмихна.
- Винаги съм смятал, че изповедта е нещо добро за душата.
Следобед Габриел прекоси реката до избелелия стар дворец в Трастевере, превърнат в избелял стар блок с апартаменти. Все още пазеше ключа. Влизайки във фоайето, той отново провери пощенската кутия. Този път тя беше празна.
Тръгна нагоре и влезе в апартамента. Беше същият, какъвто го остави преди почти четири месеца, с едно изключение: електричеството беше прекъснато. Той седна зад бюрото й, наблюдавайки как пълзящите следобедни сенки бавно завземат вещите й. Накрая, в шест и пет, чу превъртането на ключ в бравата. После вратата се отвори и доктор Клаудия Андреати се понесе към него в здрача.
Смъртта на сестра й бе спасила света от катаклизъм и Паола Андреати заслужаваше да узнае цялата истина за случилото се. Не версията на Службата за истината, помисли си Габриел, и със сигурност не и версията на Ватикана. Трябваше да бъде истината без увъртане и без съобразяване с чувствата на силните на деня и могъщите институции. Истина, която можеше да занесе на гроба на сестра си и един ден - в своя.
И Габриел й разказа цялата история за забележителното си пътуване от купола на базиликата „Св. Петър“ до дупката в сърцето на Свещената планина, където откри двайсет и двете колони от Първия храм на Соломон и бомбата, която би могла да предизвика конфликт с библейски размери. Тя мълча през цялото време, скръстила ръце в скута си. Очите, които го наблюдаваха от вечерните сенки, бяха същите като онези, които се взираха в него от пода на базиликата. Гласът, когато накрая проговори, бе същият глас, който му говори за кратко на стълбите във Ватиканския музей в нощта преди смъртта й.
- Какво ще правите с Карло?
Отговорът на Габриел сякаш й причини физическа болка.
- И това ли е всичко? - попита тя.
- Ако италианските прокурори повдигнат обвинения срещу него...
- Знам как работи правосъдната система в Италия, господин Алон - прекъсна го тя. - Делото ще се влачи с години и е много възможно той никога да не влезе в затвора.
- Какво искате, доктор Андреати?
- Справедливост за сестра ми.
- Не мога да ви я дам.
- Тогава защо ме доведохте в Рим?
- За истината - отговори той. - Исках да чуете истината. И не само от мен. Също и от него.
- Кога? - попита тя.
- Утре вечер.
Паола замълча за момент.
- Ако имаше Бог - каза най-накрая тя, - той щеше да умре от същата смърт като сестра ми.
Да, помисли си Габриел. Ако имаше Бог.
50.
ВАТИКАН
Донати звънна на Карло Маркезе късно следобед и му каза, че Христовият наместник иска да говори с него.
- Кога? - попита Карло.
- Довечера.
- Имам ангажимент.
- Отмени го.
- В колко часа?
- Девет - поясни Донати. - Бронзовите врати.
Времето не беше избрано случайно, но Маркезе сякаш
не обърна внимание. Не му се стори странно и това, че там го чакаше отец Марк. Карло беше от хората, които не трябваше да спират за проверка на влизане в сградата. Карло можеше да намери пътя от Бронзовите врати до папските покои.
- Насам - упъти го отец Марк и стисна Карло за лакътя, сякаш вдигаше потир за причастие. Поведе го по Скала Реджа към Сикстинската капела. Там минаха под „Страшния съд“ на Микеланджело с главозамайващата гледка на Апокалипсиса и Второто пришествие на Христа, преди да се отправят надолу през сиво-зеления тунел към базиликата. Когато преминаха от другата страна на извисяващия се кораб, Карло прояви първите признаци на тревога. Тя се засили рязко, когато отец Марк го информира, че няма да използват асансьора, а ще се изкачат по стълбите до купола. Стълбите бяха идея на генерал Ферари. Той искаше Маркезе да страда, макар и малко, по пътя си към опрощението.
Изкачването им отне малко повече от пет минути. Когато стигнаха до най-горната площадка, Карло опита да спре и да си поеме дъх, но отец Марк го сръга към галерията на купола. До парапета стоеше фигура в шлифер и се взираше надолу към пода на базиликата. Когато Карло се появи, фигурата се обърна и го изгледа безмълвно. Маркезе замръзна намясто, а после отстъпи назад.
- Нещо не е наред ли, Карло? Сякаш току-що видя призрак.
Карло се завъртя и видя Габриел, застанал точно там, където стоеше отец Марк.