Този роман, както и предишните книги от серията за Габриел Алон, не можеше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул, който наистина е сред най-добрите реставратори на художествени творби в света. Всяка година Дейвид прекарва много часове в преглеждане на ръкописите ми за фактически грешки, часове, в които би могъл да стои пред статива и да съживява повредена картина. Дейвид изпълни живота ни с изкуство и хумор и скъпоценното му приятелство може би е най-прекрас-ният и неочакван страничен продукт от серията за Габриел Алон.
Дълбоко съм задължен на отец Марк Хайду, международния директор на „Покровителите на изкуството“ във Ватиканските музеи, за безценния му принос към този проект. Задължен съм и на Сара Саводело, Каролина Реа, Лорна Ричардсън и доктор Габриела Лалата, блестящ историк на изкуството, която отведе мен и семейството ми от славата на Сикстинската капела до сутерена на Ватиканската картинна галерия, където щатните реставратори се грижат за великолепната колекция от картини на папата. Там се срещнахме със забележителната Фран-ческа Персегати, която изобщо не се притесни, когато й казах, че прочут със своята интровертност израелски убиец скоро ще работи зад завесите в пещерата под галерията. Специални благодарности на отец Кевин Ликси, който вървеше до нас, докато пресичахме римските улици на празника Корпус Кристи, на няколко крачки зад папа Бенедикт XVI. Вечерята ни на свещи в онази нощ бе кулминацията на пребиваването ни в Рим.
Докато подготвях този ръкопис, разговарях с много израелски и американски разузнавачи и политици и сега им благодаря анонимно, защото те предпочитат така. Фред Зайдман, бившият председател на Американския съвет в Мемориала на холокоста, ми отвори много врати в Израел и ежедневно ме вдъхновяваше със своята отда-деност да съхрани паметта за убитите в Шоа. Блестящият Максуел Л. Андерсън, директор на Художествения музей в Далас, търпеливо отговори на множеството ми въпроси за кураторските рискове при придобиване на антики с новите закони, приети, за да защитят културно-то наследство на тъй наречените страни първоизточници. Както винаги, Роджър Креси, бивш член на Съвета за национална сигурност, сега на консултантската фирма „Бууз Алън Хамилтън“, ми помогна да разбера по-добре начина, по който наистина се развива светът. Скъпият ми приятел Джордж Уейгъл ми даде ценни данни за историческото посещение на папа Йоан Павел II в Светите земи през 2000 г. и повлия мисленето ми за връзките между римокатолиците и държавата Израел. М. и Б. ми дадоха консултации за размирния Близък изток със специални данни, които само те можеха да осигурят.
Майкъл Орън, известният учен по въпросите на Близкия изток и писател, който сега е посланик на Израел в Съединените щати, ми даде много важни уроци за великите империи, оставили своя белег и кръвта на своите войници в земята на съвременен Израел. Красивата му съпруга - Сали, и трите им удивителни деца - Йоав, Лия и Ноам, бяха до мен много пъти по време на пътуването ми и бяха постоянен източник на радост и любов. Скъпите ни приятели Лиор и Талия ни отвориха дома си в предградията на Тел Авив и се притекоха на помощ, когато се сблъскахме с логистичен проблем на военния пропускателен пункт край Хеброн на Западния бряг. Габриел Моцкин и Емили Билски, които имаха лошия късмет да живеят в съседство със семейство Алон на улица „Наркис“, ни придружиха при първото ни посещение в Израел преди две десетилетия и нашите две семейства прекараха много приятни вечери заедно по време на последното ни пътуване. Рахел и Елиот Абрамс споделиха необикновените си познания за израелската политика на вечеря в Абу Гош; Авнер ни заведе на късно нощно сафари на Голанските възвишения, което включваше скоростно преследване на глиган и чакали. Иехуда Дойч ни заведе на незабравима обиколка из разкопките в Давиловия град. Всъщност все още го чувам да пее величествената „Алилуя“ на Ленард Коен, за да успокои нервите ни, докато вървяхме през тъмния тесен проход на Тунела на Езекия, а хладната йерусалимска изворна вода се стичаше в краката ни.