- Може би Авраам е забравил да прочете написаното с дребен шрифт.
Киара погледна с укор към Габриел, но Паола Андреати успя да се усмихне за малко.
- Ако питате дали сестра ми не би се самоубила заради религиозните си убеждения, отговорът е „да“. Също така смяташе базиликата „Св. Петър“ за свещено място, вдъхновено от Господ. Освен това - допълни тя - аз съм лекар. Мога да позная човек със склонност към самоубийство още щом го видя. А сестра ми не беше такъв човек.
- Някакви неприятности в работата? - попита Габриел.
- Не е споменавала.
- Ами някой мъж? - попита Киара.
- Като много жени в тази страна, сестра ми не успя да намери италианец, подходящ за брак или дори за сериозна връзка. Това е една от причините, поради които аз се озовах в Лондон. Омъжих се за благоприличен англичанин. После, пет години по-късно, той ми даде благоприличен английски развод.
Тя избърса ръцете си и започна да прибира измитите съдове в шкафовете. В действията й се наблюдаваше нещо леко абсурдно, сякаш поливаше градината, докато в далечината се чуваше грохот от гръмотевица, но тези действия, изглежда, й даваха моментно успокоение.
- Близнаците са по-различни - каза тя, затваряйки шкафа. - Споделяхме всичко: утробата на майка ни, детската стая, дрехите. Може да ви се стори доста странно, господин Алон, но винаги съм смятала, че аз и сестра ми ще споделим един и същ ковчег.
Тя отиде до хладилника. Нй вратата, закрепена с магнит, се виждаше снимка на двете сестри, облегнати върху парапета на ферибот. Дори Габриел, който Притежаваше художническа преценка за човешката фигура, едва ли можеше да различи едната от другата.
- Снимаха ни на един круиз по Лаго ди Комо миналия август - обясни Паола Андреати. - Наскоро се бях разделила със съпруга си. Ние с Клаудия тръгнахме сами, само двете. Аз платих, разбира се. Служителите във Ватикана не могат да си позволят да отсядат в петзвездни хотели. Беше най-хубавата ми ваканция от години. Клаудия ми изказа съчувствие за предстоящия ми развод, но подозирам, че тайно е била облекчена. Това означаваше, че отново ще ме има само за себе си.
Отвори хладилника, въздъхна тежко и започна да изсипва съдържанието му в пластмасово кошче за боклук.
- В този момент - продължи тя - няколкостотин милиона души по света вярват, че сестра ми се е самоубила. Но никой от тях не знае, че Габриел Алон, бивш израелски разузнавач и приятел на Ватикана, сега седи до кухненската й маса.
- Бих предпочел да си остане така.
- Сигурна съм, че и хората от Ватикана също го искат. Защото вашето присъствие предполага тяхната убеденост, че в смъртта на сестра ми има нещо повече от една разстроена душа.
Габриел не отговори.
- Вярвате ли, че Клаудия се е самоубила?
- Не - отговори той. - Не вярвам, че Клаудия се е самоубила.
- Защо не вярвате?
Габриел й разказа за скъсаната верижка, за обувките и за съвършения правоъгълник върху бюрото на сестра й, където нямаше прах.
- Вие не сте първата, идвала тук тази вечер - обясни той. - Други са минали преди вас. Били са професионалисти. Взели са всичко, което може да се окаже инкриминиращо, включително и лаптопа на сестра ви.
Паола затвори хладилника и се втренчи мълчаливо в снимката на вратата.
- Забелязали сте, че компютъра го няма, нали?
- Не е единственото нещо - промълви тя.
- Какво още?
- Сестра ми никога не си лягаше вечер, без да напише няколко реда в дневника си. Държеше го на нощното шкафче. Вече го няма там. - Паола Андреати погледна за момент към Габриел, без да каже нищо. - Колко време още ще е нужно да позволяваме разпространяването на тази ужасна лъжа за сестра ми?
- Колкото е нужно, за да открием истината. Но не мога да го направя сам. Нуждая се от помощта ви.
- Каква помощ?
- Можете да започнете да ми разказвате за сестра си.
- А после?
- Ще претърсим този апартамент още веднъж, този път заедно.
- Не казахте ли, че са били професионалисти?
- Така е - съгласи се Габриел. - Но понякога дори професионалистите допускат грешки.
Те отидоха в дневната и се настаниха сред книгите и папките на Клаудия. Паола Андреати говореше за сестра си така, сякаш говореше за себе си. На Габриел му се струваше, че разпитва труп, надарен със способността да говори.