- Колко често се обажда да проучи нещата за мен?
- Никога - отговори Пацнер и поклати глава изразително.
- Колко често, Шимон?
- Два пъти седмично, понякога три. Всъщност точно преди да звъннеш, бях приключил разговора си с него.
- Какво искаше?
- На булевард „Цар Саул“ ври и кипи. Убедени са, че се задава нещо. Нещо голямо.
- Има ли нещо специфично за мишената?
Пацнер дръпна за последен път от цигарата си и запрати тлеещия фас в мрака.
- Може да е посолство или консулство. Може да е синагога или обществен център. Мислят, че ще стане на юг, вероятно в Истанбул или Атина, но не отхвърлят и Рим. Едва приключихме с ремонта след последния удар. - Пацнер погледна към Габриел и допълни: - Нещо ми подсказва, че си спомняш добре тази атака.
Габриел не отговори директно.
- Ал Кайда ли е?
- След последната ти операция вероятно вече няма мрежа на Ал Кайда, способна да извърши голяма атака в Европа. И тъй като палестинците нямат интерес да ни удрят тук в момента, остава само един кандидат.
- Иранците.
- Действайки чрез любимия си довереник, разбира се. Хизбула...
Бяха стигнали до края на Пиаца ди Сиена. Широкият прашен овал грееше окъпан в лунна светлина, а шумът от трафика по „Корсо“ се чуваше като шепот. Човек можеше да повярва, че те са последните две живи души в древния град.
- Какъв е източникът? - попита Габриел.
- Източниците - възрази Пацнер. - Една разузнавателна мозайка, хора и сигнали. Изглежда, че бригадите „Ал Кудс“ от Революционната гвардия ръководят операцията. Очевидно е замесен и Пети отдел от ВЕВАК.
ВЕВАК беше абревиатура за Министерството на разузнаването и националната сигурност, страховитата иранска разузнавателна служба. Пети отдел бе сред най-важните, защото се занимаваше изключително с Израел.
- Според един от агентите ни в Южен Ливан - продължи Пацнер, - екип от агенти на „Хизбула“ е напуснал Бейрут преди около шест седмици. Мислим, че това е операция за отмъщение. Честно казано, от известно време насам очакваме нещо такова. Имат основателна причина да са ни ядосани.
През по-голямата част от изминалото десетилетие Службата водеше една недотам тайна война против иранската ядрена програма. Бяха избивани учени, в лабораториите бяха пускани унищожителни компютърни вируси, а в иранската верига за доставка на ядрени материали хитро бяха вмъквани дефектни части - включително и няколко дузини саботирани индустриални центрофуги, които разрушиха четири тайни съоръжения за обогатяване на уран. Операцията бе сред най-добрите за Габриел. И получи подходящото кодово име - „Шедьовър“.
- Моето име появявало ли се е в някоя от разузнавателните сводки?
- Нито дума. Но това не означава, че не те подозират. Всеки, който подценява иранците, го прави на свой риск, включително и ти.
- Никога не съм ги подценявал. Но нямам намерение да се крия през остатъка от живота си.
- Никой не предлага това.
- А какво предлагаш?
- Йерусалим е прекрасно място през този сезон.
- Всъщност е отвратително. Но това не е важно. Твърде зает съм, за да напусна Рим.
- И аз така чух. Чух също, че твоят приятел монсеньорът те е помолил да огледаш самоубийството в базиликата още докато тялото не е било преместено.
- Много впечатляващо, Шимон. Как разбра, че съм бил там?
- Защото Лоренцо Витале казал на един от старите си приятели от Гуардия ди Финанца. А този приятел казал на един от своите приятели в италианските служби за сигурност. А приятелят от италианските служби за сигурност каза на мен. Каза ми също, че ако престъпиш границата, той ще те качи на първия самолет, излитащ от града.