- Кажи му, че спазвам буквално нашата уговорка.
- Заради това ли помощникът на Донати те покани на кафе днес следобед?
- Виждам, че пак следиш мобилния ми телефон.
- Какво те кара да мислиш, че изобщо съм спирал? -Пацнер повървя за малко в мълчание. - Предполагам, че жената не се е хвърлила наистина от купола на базиликата, нали?
- Не, Шимон, не е.
- Някаква представа защо е била убита?
- Имам теория, но не мога да я докажа без помощ.
- Каква помощ?
- Експертна технологична помощ - отговори Габриел. - Нуждая се от Подразделение 8200 да я разнищи.
Подразделение 8200 беше Израелската служба за радиоелектронно разузнаване, еквивалентът на Агенцията за национална сигурност в Съединените щати. Макар и формално подчинена на началник-щаба на армията, тя вършеше своите задачи за всички израелски разузнавателни агенции и служби за сигурност, включително и за Службата. Сред бившите й служители се нареждаха неколцина от най-успешните предприемачи в процъфтяващата израелска индустрия за високи технологии.
- Да видя дали съм разбрал правилно - обади се Пацнер. - Държавата Израел понастоящем е изправена пред безброй смъртоносни заплахи, а ти искаш Подразделението да похаби ценно време и усилия за проучване на една мъртва италианка?
Габриел не отговори. Шимон въздъхна тежко.
- Колко назад искаш да се върнат?
- Шест месеца. Имейли, история на търсене в интернет, събиране на информация.
Пацнер запали друга цигара и издиша дима към луната.
- Ако имах грам здрав разум, щях да пусна това в някоя много дълбока дупка заедно с теб. Но сега си ми длъжник, Габриел. А аз никога не забравям за дълговете си.
- Как бих могъл да ти се отплатя, Шимон?
- Можеш да започнеш, като кажеш на жена си да не се измъква от наблюдателите ми, когато си върши работата. Пратил съм ги там за нейно добро.
- Ще видя какво мога да направя. Нещо друго?
- Ако случайно забележиш екип от агенти на „Хизбула“ да се разхожда из Рим, обади ми се. Но направи ми една услуга и дръж пистолета в джоба си. Имам си достатъчно проблеми.
8.
ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ
Те подходиха към случая по начина, по който правеха повечето неща в живота си, с бдителността и оперативното спокойствие на таен екип, работещ на вражеска територия. Целта им беше убиецът на Клаудия Андреати. А сега, с пристигането на документите й от Ватикана, те разполагаха със средствата, за да започнат търсенето. Но все пак се подготвиха и за перспективата на разочарованието. Документите приличаха малко на разузнавателна информация. А Габриел и Киара знаеха, че разузнавателната информация често е непълна, противоречива, подвеждаща или комбинация of трите.
Работеха, предполагайки, че други хора наблюдават всяка тяхна стъпка, и винаги действаха според това предположение. Габриел нямаше друг избор, освен да поддържа натоварената си дневна програма. Той бе човек с много лица и множество различни мисии. За младите швейцарски гвардейци, които го поздравяваха всяка сутрин пред портата „Санта Анна“, той бе колега войник, таен страж и понякога съюзник. За колегите си в реставрационната лаборатория бе талантлив, но меланхоличен самотник, прекарващ дните си зад черната завеса, сам със своя Караваджо и със своите демони. А за италианските наблюдатели, които го следяха до дома му всеки следобед, той беше легендарният агент с толкова объркано минало, че те знаеха само отделни частици от историята му. На влизане в апартамента той неизменно намираше Киара, надвесена над куп разпечатки. Габриел работеше до нея още няколко часа, преди да я изведе по римските улици за късна вечеря. Хранеха се само в малки ресторантчета, посещавани от местните, и никога не разговаряха за случая извън стените на апартамента си.
С всеки изминал ден Клаудия Андреати се изплъзваше все по-надалеч от обществения интерес. Съмненията относно публично обявените обстоятелства около смъртта й намаляваха, историите изчезнаха от вестниците и дори най-конспиративно настроените уебсайтове неохотно заключиха, че е време да позволят на неспокойната душа да почива в мир. Но в малкия апартамент над Испанските стълби въпросите оставаха. За съжаление, файловете от отец Марк не дадоха нито един отговор. Институцията, която описваха, беше благословена от факта, че повече от хилядолетие папите управляваха като директни суверени на Папската държава - археологически плодородна земя, изобилстваща с етруски, гръцки и римски антики. Но все пак, като традиционните музеи, Ватиканът бе допълвал огромната си собственост със закупуване или наследяване на частни колекции. Тук беше потенциалната сфера за безпокойство. Ами ако например някоя частна колекция съдържаше материали, изкопани незаконно и без ясни документи за произход? Но след подробно разследване, изглежда, Клаудия не бе открила нищо, което би изправило Ватикана пред законови или етични проблеми. Всъщност, според документите, ръцете на Светия престол бяха забележително чисти.