- Предполагам, че за всичко си има пръв път — каза Киара. - Изглежда, че Ватиканът има единствения музей в света без открадната статуя, скрита някъде в мазетата му.
- Те си имат достатъчно други проблеми - припомни й Г абриел.
- И какво ще правим сега?
- Ще чакаме Подразделението да запълни липсващите парчета от мозайката.
Чакането не се оказа дълго. Следващата вечер един от подчинените на Шимон Пацнер приближи до Габриел на
Виа Кондоти и му подаде флашка, съдържаща имейлите от адресите на Клаудия Андреати за последните шест месеца. На другата вечер той получи историята със сърфирането от IP адресите й, заедно с пълен списък на интернет търсенето й. Материалът осигури шокиращо интимен прозорец в живота на една жена, която Габриел познаваше едва мимоходом - новините, които е чела, видеоклиповете, които е гледала, тайните желания, които е изповядала пред малката бяла кутийка на „Гугъл“. Видяха, че е предпочитала френското бельо пред италианското, че е харесвала музиката на Даяна Крол и Сара Барейлис и че е била редовен читател на „Ню Йорк Таймс“, както и на блога на известен католически дисидент. Изглеждаше заинтригувана от перспективата за пътуване до Нова Зеландия и до западното крайбрежие на Ирландия. Страдаше от хронична болка в гърба. Искаше да отслабне с пет килограма.
Където беше възможно, Габриел и Киара извръщаха очи, но през повечето време се задълбаваха в онлайн размишленията й, сякаш бяха фрагменти от каменни мемориални плочи на някоя изгубена цивилизация. Не откриха нищо, което да предполага, че тя обмисля самоубийство или че някой може да иска смъртта й - нямаше ревнив любовник, нямаше дългове, нямаше никакви лични или професионални кризи. Изглежда, Клаудия Андреати бе най-доволната жена в цял Рим.
Финалната партида с материали от Подразделението съдържаше разпечатки от мобилния телефон на Клаудия. Те разкриха, че през последните седмици от живота си тя се бе обаждала няколко пъти до един номер в Черветери, неголямо италианско градче на север от Рим, известно със своите етруски гробници. Може би неслучайно, то се намираше само на няколко километра във вътрешността от морския курорт Ладисполи. По молба на Габриел Подразделението откри името и адреса на човека, свързан с номера: Роберто Фалконе, Виа Ломбардия № 22.
Късно на следващата сутрин Габриел и Киара отидоха до претъпканата Стационе Термини1 и се качиха на влак за Венеция. Една минута преди тръгването те излязоха спокойно от вагона и се върнаха в пълната с народ чакалня. Както се очакваше, двамата наблюдатели, които ги следяха от Пиаца ди Спаня, бяха изчезнали. Сега, освободили се от наблюдателите си, те тръгнаха към близкия закрит паркинг, където Шимон Пацнер паркираше служебния мерцедес на Службата. Цели двайсет минути минаха, преди колата най-накрая да излезе със свирене на гуми на уличната рампа, но Габриел не пророни и дума на възражение. Да бъдеш автомобилист в Рим, означаваше да търпиш мълчаливо някои дребни унижения.
След като преминаха над реката, Габриел последва ватиканските стени до входа на Виа Аурелия. Пътят ги отведе на запад, километър след километър невзрачни блокове, до магистрала А12. Оттам оставаха около двайсет километра до Черветери. През повечето време Габриел гледаше в огледалото за обратно виждане.
- Следи ли ни някой? - попита Киара.
- Само петима от най-лошите шофьори в Италия.
- Какво мислиш, че ще стане, когато влакът пристигне във Венеция, а нас ни няма в него?
- Предполагам, че ще има обвинения.
- Към тях или към нас?
Един пътен знак предупреждаваше, че наближава отклонението за Черветери. Габриел излезе от магистралата и кара няколко минути през древния градски център, преди да завие към къщата, разположена точно на края на града, на Виа Ломбардия № 22. Видяха скромна двуетажна вила, встрани от пътя, с олющени стени в охра и избелели зелени кепенци, увиснали като пияни. От едната страна се виждаше овощна градина; от другата - малко лозе, подрязано за зимата. Зад вилата, до порутена постройка в двора, стоеше очукано комби с прашни прозорци. Една немска овчарка им се зъбеше и ръмжеше от отъпканата предна градина. Сякаш не беше яла от няколко дни.