- Може ли да е римско копие на гръцки оригинал?
- Предполагам. Но най-вероятно е произведена в Гърция преди две хилядолетия и половина специално за износ за етруските градове. Етруските са били големи почитатели на гръцките вази. Ето защо в гробниците им са открити толкова много важни находки.
- А какво прави в кашон върху масата на Роберто Фалконе?
- Това е лесното. Той е томбароло.
Грабител на гробници.
- Това обяснява кучето - каза Габриел.
- И калните ботуши до задната врата. Очевидно е копал, вероятно много скоро. - Тя вдигна вестника. - От миналата седмица е.
Габриел бръкна отново в кашона и извади друг предмет във вестник. Вътре имаше още една част от ваза. Лицето на втората менада се виждаше, заедно с киликс - плитка купа за пиене на вино, която тя държеше в ръка. Габриел изследва мълчаливо образа, преди да погледне към вестника. Той също съдържаше фрагмент - фрагмент от история за жена, куратор във Ватикана, която се самоубила, хвърляйки се от купола на базиликата „Св. Петър“. В статията не се споменаваше, че тя е провеждала тайна инвентаризация на ватиканската колекция от антики. Изглежда, че нейното разследване я беше довело тук, в дома на томбароло. Може би само това е било достатъчно, за да я убият, но Габриел подозираше, че имаше нещо повече.
Погледна керамичния фрагмент и го вдигна към носа си. Имаше остатък от миризма на химикали, като миризмата на разтворителя, който той използваше, за да сваля стария лак от картините. Това предполагаше, че фрагментът наскоро е бил почистен от пръстта и други налепи, вероятно с разтвор на царска вода1. Дори на старец, живеещ сам в занемарена къща, би му било трудно да остане повече от няколко минути край такава миризма. Трябваше да поддържа отделно помещение, където предметите да се оставят за дълго, без да се страхува, че ще бъдат намерени.
Габриел пусна керамичния фрагмент в джоба на палтото си и погледна през прозореца към порутената постройка в задния двор на имота. Отвън, с наведена глава и клепнали уши, обикаляше кучето на Фалконе. Габриел въздъхна тежко. После влезе в кухнята, намери голяма купа за миксер и започна да я пълни с нещо, което едва ли ставаше за ядене.
Габриел отключи двата немски катинара, ръждясали от дъжда, докато кучето лапаше лакомо от тенджерата с консервирана риба тон, грах, артишок и кондензирано мляко. Когато вратата се отвори, животното вдигна поглед за кратко, но не обърна внимание на Габриел и Киара, когато те се вмъкнаха вътре. Тук вонята на киселина беше непоносима. Габриел опипа слепешката, покрил носа и устата си с една ръка, докато намери ключа за осветлението. Над главите им блесна ред флуоресцентни лампи, разкривайки професионална лаборатория, построена за обработка и съхранение на откраднатите антики. Редът в нея контрастираше рязко с останалата част от имота. Един предмет изглеждаше сякаш не на място, подобен на копие железен шип, закачен хоризонтално на две куки. Габриел огледа следите от кал по върха му. Тя беше със същия цвят и консистенция като калта по ботушите.
- Това е спило - обясни Киара. - Томбароли го използват да сондират за подземни гробници. Пъхат го в земята, докато чуят издайническото тракане от гробница или от римска вила. После вкарват в действие лопатите и мотиките и плячкосват всичко, което намерят.
- А после го носят тук.
Габриел се огледа и отиде до работната маса на Фалконе. Чиста и бяла, тя приличаше на масите в реставрационната лаборатория на Ватиканските музеи. В единия й край имаше куп научни монографии за антиките в Римската, Гръцката и Етруската империя - същите книги, каквито Габриел видя в апартамента на Клаудия Андреати. Един от томовете беше разтворен на изображение на червенофигурна атическа ваза стамнос, украсена с ме-нади.
Габриел засне отворената страница със своето „Блекбъри“, преди да отиде до складовите лавици на Фалконе. Хромирани и безупречно чисти, те бяха обсипани с антики, подредени по тип: керамика, домакински прибори, инструменти, оръжия и железни парчета, сякаш извадени от мазето на времето. Доказателство за мащабно пляч-косване. За жалост, това престъпление не можеше да бъде поправено. Откъснати от оригиналната си среда, сега тези антики не можеха да кажат много за хората, които ги бяха направили и използвали.
В другия край на сградата имаше четири големи вани от неръждаема стомана с диаметър приблизително метър и половина и около метър височина. Първите три вани бяха пълни с керамика, скулптури и други предмети, които се виждаха ясно в червеникавата течност. Но в четвъртата киселината не прозираше и сякаш съвсем скоро щеше да прелее. Габриел взе спило и го пъхна внимателно в течността. Точно под повърхността напипа нещо меко и гъвкаво.