Сега тя мина плавно покрай Габриел и надзърна през блиндираното стъкло на витрината към образа от едната страна на вазата. Там бе нарисувано безжизненото тяло! на Сарпедон, сина на Зевс, отнасяно за погребение от персонификациите на Съня и Смъртта. Изображението приличаше поразително на композицията от „Свалянето на Христос от кръста“.
- Никога няма да ми омръзне да я гледам - промълви доктор Маркезе. - Тя е почти толкова красива, колкото Караваджо, който вие реставрирате за Ватикана. - Погледна през рамо и попита: - Не сте ли съгласен, господин Алон?
- Всъщност не съм.
- Не харесвате гръцките вази?
- Не съм казал такова нещо.
Очите й се плъзнаха бавно по него, сякаш той беше статуя, издигната върху пиедестал.
- Гръцките вази са сред най-необикновените предмети, създавани някога - отбеляза тя. - Без тях нямаше да има Караваджо. И за жалост, по света има хора, готови на всичко, за да притежават някоя от тях. - Замълча, замислена. - Но вие не сте дошли тук да дебатираме за естетическите достойнства на древното изкуство. Тук сте заради Клаудия.
- Предполагам, че сте гледали пресконференцията на генерал Ферари?
- Както обикновено, пак накара репортерите да ядат от ръката му. - Не изглеждаше впечатлена. - Но той очевидно взема уроци по извъртане от Ватикана.
Генералът бе предупредил Габриел за язвителното остроумие на доктор Маркезе. Възпитаничка на римския университет „Ла Сапиенца“, тя се смяташе за водещ авторитет в Италия по етруската цивилизация и бе работила като експерт-консултант в Артистичния отдел по много дела, включително и по разследването на Медичи. След атаката срещу склада на Медичи в Женева, в продължение на няколко седмици тя изследва съдържанието му, опитвайки се да определи произхода на всеки експонат и ако е възможно, да разбере кога е бил изровен от земята от грабителите на гробници. Рамо до рамо с нея бе работило надареното й младо протеже Клаудия Андреати.
- Генералът ми каза, че по ваше настояване Клаудия е получила работата във Ватикана.
- Тя беше най-добрата ми приятелка - отговори Вероника Маркезе, - но не cq нуждаеше от помощта ми. Клаудия беше един от най-талантливите хора, работили някога за мен. Получи работата със собствени сили.
- Знаели сте, че се е заела с преглед на ватиканската антична колекция. Всъщност тя редовно се е консултирала с вас.
- Виждам, че сте чели имейлите й.
- Както и телефонните й разпечатки. Знам, че преди смъртта си е контактувала с Роберто Фалконе. Надявах се да можете да ми кажете защо.
Вероника Маркезе помълча.
- Клаудия каза, че е открила проблем с колекцията - поясни най-накрая тя. - Мислеше, че Фалконе може да помогне.
- Какъв проблем?
- Очевидно са липсвали някои неща. Много неща.
- От хранилищата?
- Не само от хранилищата. И от галериите.
Габриел се приближи към витрината, вперил очи във вазата.
- И когато Ватиканът обяви, че Клаудия се е самоубила в базиликата?
- Това беше съмнително, меко казано.
- Но вие си замълчахте.
Това беше твърдение. Тя отговори не на Габриел, а на трупа на Сарпедон.
- Беше трудно - промълви. - Но да, замълчах си.
- Защо?
- Защото ме помолиха.
- Кой?
- Същият човек, който ви помоли да разследвате дискретно смъртта й.
- Монсеньор Донати?
- Монсеньор? - Тя се усмихна меланхолично. - Все още ми е трудно да го наричам така.
Кафенето на музея се намираше в старата зимна градина срещу главния двор на вилата. Сервитьорката, жена около шейсетте, с фиби в сивата си коса, тъкмо приключваше касата, когато те влязоха, но Вероника успя да я придума да приготви две последни чаши капучино. Те седнаха в ъгъла край малка масичка от ковано желязо, до дървената решетка, по която се виеше цвете. Дъждът плющеше над главите им по стъкления покрив, докато тя разглеждаше керамичния фрагмент, който Габриел взе от къщата на Фалконе в Черветери.
- Съпругата ви има отлична преценка. Фигурата със сигурност е спътничка на Дионис. Ако трябваше да гадая, това вероятно е творба на майстор Менелаос, което означава, че трябва да бъде тук, във „Вила Джулия“, а не върху кухненската маса на томбароло.Върна фрагмента на Габриел. - За жалост, той вероятно е бил непокътнат, преди да попадне в ръцете на Фалконе и на хората му.
- Как е счупен?
- Понякога керамичните съдове се чупят от спили, които томбароли използват, за да намират гробниците. Но друг път томбароли и техните посредници чупят вазите нарочно. После пускат фрагментите на пазара един по един, за да не привличат нежелано внимание. След като всички парчета се съберат в ръцете на един търговец, те се преструват, че отдавна изгубената ваза изведнъж се е появила. - Тя поклати бавно глава с отвращение. - Те са боклуци. Но са много умни.