- А по пътя са загрявали, избивайки няколко хиляди невинни евреи в Европа.
- Смятам, че вече сме се извинили за това — отговори лукаво Донати.
- Кога планирате да обявите пътуването?
- Другата седмица, на общата аудиенция.
- Много скоро.
- Чакахме възможно най-дълго. Искам да погледнеш мерките за сигурност. Светият отец попита също дали би искал да му служиш като личен бодигард по време на пътуването.
- Нещо ми подсказва, че идеята не е била негова.
- Не беше - призна Донати.
- Най-добрият начин да поставиш Негово Светейшество в опасност е аз да застана до него.
- Помисли за това.
Донати вдигна още една лъжица бульон към устните си и духна към нея замислено - странно, помисли си Габриел, защото неговата супа вече беше хладка.
- Имаш ли нещо друго наум, Луиджи?
- Носят се слухове, че вчера си посетил „Вила Джулия“.
- Пълна е с много красиви експонати.
- И аз така съм чувал. - Донати снижи глас и допълни: - Трябваше да ми кажеш, че ще се срещаш с нея.
- Не разбрах, че се нуждая от позволението ти.
- Нямам предвид това.
- Когато поех този случай — започна Габриел, притискайки го леко, - ти ме увери, че всички врати ще бъдат отворени.
- Не и вратата към моето минало - отговори спокойно Донати.
- Ами ако твоето минало има нещо общо със смъртта на Клаудия?
- Моето минало няма нищо общо със смъртта й.
Думите на монсеньора бяха изречени с тон на литургична окончателност. Липсваше само кръстният знак и благославящото амин.
- Искаш ли още малко супа? - попита той, опитвайки се да смекчи напрежението.
- Ще се въздържа - отговори Габриел.
Две монахини влязоха и прибраха съдовете. Върнаха се миг по-късно с ордьовъра - тънък резен телешко, варени картофи и зелен боб, поръсен със зехтин. Донати използва смяната на ястията като възможност да събере мислите си.
- Помолих те за помощ-каза най-накрая той,-защото исках това разследване да се проведе с определена дискретност. Сега са замесени генерал Ферари и карабинерите, а точно тази развръзка се надявах да избегна.
- Те са замесени, защото моето разследване ме отведе до един мъртъв томбароло на име Роберто Фалконе.
- Разбирам това.
- Би ли предпочел да избягам от местопрестъплението?
- Бих предпочел - заяви Донати след момент на размисъл - тази каша да не попада в ръцете на италианските власти, които невинаги защитават интересите на Светия престол.
- Развръзката щеше да е такава независимо от моите действия - поясни Габриел.
- Защо? .
- Защото на генерал Ферари нямаше да му е нужно много време да свърже Фалконе и Клаудия чрез телефонните им разпечатки. А следващата му спирка щеше да е при Вероника Маркезе. Освен ако не е подготвена да лъже заради теб, тя щеше да каже на генерала, че след смъртта на Клаудия ти си я помолил да си мълчи. А тогава генерал Ферари щеше да почука на Бронзовите врати на Апосто-лическия дворец с призовка в ръка.
- Ясно. - Донати започна да човърка храната си без апетит. - Как предполагаш, защо Ферари ти е предложил да се срещнеш с нея?
- Аз си задавам същия въпрос - отговори Габриел. -Подозирам, че като всеки добър следовател, той знае повече, отколкото е склонен да сподели.
- За приятелството ми с Вероника?
- За всичко.
Отвън облак закри слънцето и върху лицето на Донати падна сянка.
- Защо не ми каза за нея, Луиджи?
- Това започва да звучи като разпит.
- По-добре аз, отколкото карабинерите.
Донати, все още в сянката, не каза нищо.
- Може би ще е по-лесно, ако отговоря вместо теб.
- Направи го, моля те.
- Цялата история попада в категорията, че никое добро дело не остава ненаказано - заговори Габриел. - Започнала е невинно, когато Вероника е предложила да се заемеш с преглед на ватиканската колекция. Но смъртта на Клаудия те е изправила пред два проблема. Първият е бил мотивът за убийството й. Вторият - връзката ти с Вероника Маркезе. Едно щателно разследване на смъртта й би разкрило и двете, поставяйки те в опасно положение. Така ти насърчи официалното обявяване на самоубийство и ме помоли да открия истината.
- И сега ти си открил една малка частица от нея. - Донати побутна чинията си към средата на масата и се втренчи през отворената врата към личния офис на своя ръководител.
- Колко знае той? - попита Габриел.
- Повече, отколкото можеш да си представиш. Но това не означава, че иска да се разкрие публично. Клюките и личният скандал могат да се окажат фатални на едно такова място. А ако аз бъда опетнен по някакъв начин, това може да навреди на папския му авторитет. - Замълча, а после допълни сериозно: - Не мога да позволя това да се случи.