- Най-добрият начин да го предотвратиш е да започнеш да ми казваш истината. Цялата истина.
Донати въздъхна тежко и погледна часовника си.
- Имам трийсет минути до следващата среща на Негово Светейшество. Може би ще е по-добре да се поразходим. Тук и стените имат уши.
14.
ВАТИКАНСКИТЕ ГРАДИНИ
Говори се, че растенията във Ватиканските градини пърроначално били засадени в пръст от Голгота, транспортирана до Рим от света Елена, майката на император Константин и според християнската легенда, откривателка на Истинския кръст. Сега, седемнайсет века по-късно, градините бяха истински рай на площ от двайсет и три декара, осеян с пищни дворци, подслонили различни отдели на ватиканската администрация. Мрачното време беше в унисон с настроението на Донати. Навел глава, сплел пръсти зад гърба си, той разказваше на Габриел за сериозен младеж от малко градче в Умбрия, който усетил призванието си да стане свещеник. Младежът се присъединил към интелектуално бунтовническото Общество на Иисус, йезуитите, и станал отявлен проповедник на противоречивата доктрина, известна като теология на освобождението. В началото на 80-те години на XX век, период на насилие и революции в Латинска Америка, той бил изпратен в Ел Салвадор да ръководи здравна клиника и училище. И именно там, в планините на провинция Морасан, той изгубил вярата си в Бога.
- Теолозите на освобождението вярват, че земната справедливост и вечното спасение са тясно свързани, че е невъзможно да спасиш една душа, ако тялото, което тя обитава, е оковано във веригите на бедността и потисничеството. В Латинска Америка подобно мислене ни поставяше директно на страната на левите революционери. Военните хунти ни смятаха за нещо повече от комунистически подривни елементи. Също и папата - допълни Донати. - Но това е история за някой друг път.
Той спря да върви, сякаш обмисляше в коя посока да продължи. Накрая се обърна към боядисаната в охра централа на Радио Ватикана. Издигната във висините, предавателната кула бе единствената грозотия в града държава, която излъчваше църковните новини и програми до световното паство, все по-объркано от земните проблеми.
- Имаше един свещеник, който работеше с мен в Морасан - поднови разказа си Донати, - испански йезуит на име отец Хосе Мартинес. Една вечер ме извикаха в друго село да помагам при раждане. Когато се върнах, отец Хосе беше мъртъв. Горната част на главата му беше отсечена, а мозъкът му беше изгребан от черепа.
- Бил е убит от ескадроните на смъртта?
Донати кимна бавно.
- Ето защо са му взели мозъка. Като символ за онова, което режимът и богатите му поддръжници мразеха най-много у нас — нашата интелигентност и всеотдайността ни към социалната справедливост. Когато помолих военните да разследват смъртта на отец Хосе, те буквално ми се изсмяха в лицето. После ме предупредиха, че ако не си тръгна, ще бъда следващият.
- Вслуша ли се в съвета им?
- Трябваше, но след смъртта му бях още по-твърдо решен да остана и да завърша мисията си. След около шест месеца един бунтовнически лидер дойде да ме види. Знаеше самоличността на човека, отговорен за смъртта на отец Хосе. Казваше се Алехандро Калдерон - потомък на семейство земевладелци с близки връзки с управляващата хунта. Настанил любовницата си в апартамент в град Сан Мигел. Бунтовниците планираха да го убият следващия път, когато отиде да я види.
- Защо те информираха предварително?
- Защото искаха благословията ми. Аз им отказах, разбира се.
- Но и не им каза да не го убиват.
- He - призна Донати. - И не предупредих Калдерон. Три дни по-късно тялото му беше намерено да виси надолу с главата от един електрически стълб на централния площад в Сан Мигел. След часове друг ескадрон на смъртта се насочи към нашето село. Но този път търсеха мен. Избягах през границата в Хондурас и се скрих в една къща на йезуити в Тегусигалпа. Когато стана безопасно да се придвижвам, се върнах в Рим и незабавно бях призован от главата на нашия орден. Той ме попита дали знам нещо за смъртта на Калдерон. После ми напомни, че като йезуит, съм се заклел да бъда послушен perinde ас cadaver - буквално, да нямам повече воля от своя труп. Отказах да отговоря. На другата сутрин помолих да ме освободят от обета ми.