- Напуснал си свещеничеството?
- Нямах избор. Позволих един човек Да бъде убит. И най-важното, вече не вярвах в Бога. Сигурно е, казвах си, че един справедлив и всеопрощаващ Бог не би позволил човек като отец Хосе да бъде убит толкова ужасяващо.
Група кардинали от Курията се появиха от входа на Радио Ватикана, последвани от екипа си от свещеници. Донати се намръщи и поведе Габриел към Кулата на св. Йоан.
- Предполагам, че напускането на свещеничеството е като да напуснеш разузнавателните служби - продължи Луиджи след малко. - Това е един преднамерено продължителен и тромав процес, даващ на вятърничавия свещеник достатъчно възможности да промени решението си. Но най-накрая аз се озовах обратно в Умбрия и заживях сам в едно селце край Монте Куко. По цял ден се катерех по планините. Предполагам, че съм се надявал да открия Бог там горе сред върховете. Но вместо това открих Вероника.
- Тя е жена, която може да върне вярата на един мъж в божественото.
- И в известен смисъл го направи.
- Какво е правила тя в Умбрия?
- Тъкмо бе завършила доктората си и правеше разкопки на една римска вила. Сблъскахме се съвсем случайно на градския пазар. И след няколко дни станахме неразделни.
- Ти каза ли й, че си бил свещеник?
- Казах й всичко, включително и какво се беше случило в Салвадор. Тя се зае да излекува раните ми и да мй покаже истинския свят - света, минал покрай мен, докато бях заключен в семинарията. Не след дълго заговорихме за женитба. Вероника щеше да преподава. Аз щях да работя като защитник на човешките права. Бяхме планирали всичко.
- И какво се случи?
- Срещнах един човек на име Пиетро Лукези.
Пиетро Лукези бе рожденото име на Негово Светейшество папа Павел VII.
- Това стана скоро след като той бе назначен за патриарх на Венеция - продължи Донати. - Търсеше някого, който да му служи като личен секретар. Беше чувал за един бивш йезуит, който живеел като отшелник в Умбрия. Пристигна неочаквано и каза, че няма намерение да си тръгва, докато не се съглася да се върна към свещеничеството. Прекарахме една седмица заедно, разхождахме се из планините, спорихме за Бог и за тайнствата на вярата. Не е нужно да казвам, че Лукези надделя. Най-трудното беше да споделя новината с Вероника. Тя е единствената жена, която някога съм обичал или ще обичам.
- Някакви съжаления?
- От време на време човек се чуди, но не, не изпитвам съжаления. Предполагам, че щеше да е по-лесно, ако не бяхме се виждали отново, но не стана така.
- Кажи ми, моля те, нали нямаш романтична връзка с нея?
- Аз приемам обета си сериозно - заяви високомерно Донати. - Също и Вероника. Ние сме добри приятели, това е всичко.
- Разбирам, че е омъжена.
- Срамно. Съпругът й е Карло Маркезе. Той е един от най-преуспелите бизнесмени в Италия. - Донати спря и погледна мрачно към Габриел. - Той също така е причината за смъртта на Клаудия Андреати.
Някъде зад стените на Ватикана ауспухът на някаква кола изгърмя като пушечен изстрел. Ято врани се вдигнаха шумно в дърветата, преди да отлетят във формация към купола на базиликата. Габриел ги наблюдава, докато осмисляше изводите от историята, която Донати току-що му разказа. Почувства се като изгубен под орнаменти на олтар, препъвайки се в частични образи, скрити под пластове избеляла боя - тук жена лежи мъртва на пода в църква, там крадец на гробници страда заради греховете си във вана с киселина, а някъде разпопен свещеник търси Бог в прегръдките на любовницата си. Имаше въпроси, хиляди въпроси, но знаеше, че не трябва да разваля магията, в плен на която бе попаднал Донати. И той продължи да върви до рамото на монсеньора със строгото мълчание на изповедник, чакайки приятелят му да изповяда докрай греховете си.
- Карло произлиза от Черната аристокрация - поясни Донати, - аристократичните римски фамилии, останали верни на папата след завоюването на Папската държава през 1870 г. Баща му е бил сред най-приближените на Пий Дванадесети. Поддържал и близки връзки с ЦРУ.
- Какви по-точно?
- Бил член на Християндемократическата партия. След Втората световна война работил съвместно с ЦРУ, за да попречат на комунистите да вземат властта в Италия. Тайни фондове на ЦРУ на стойност няколко милиона долара минали през ръцете му преди изборите през 1948 г. Карло разказва, че давали на баща му куфари, пълни с пари, във фоайето на хотел „Хаслер“.
- Струва ми се, че вие с Карло се познавате доста добре.
- Така е - отговори Донати. - Както баща си, Карло е почетен член на папския двор. Служи също и в мирянския надзорен съвет на Ватиканската банка, което означаващ че знае за финансите на Църквата толкова, колкото и аз. Карло е от хората, които не трябва да спират на пропуска, преди да влязат в Апостолическия дворец. Обича да ми напомня, че ще остане във Ватикана дълго след като аз си замина.