- Кой го е назначил в банката?
- Аз.
- Защо?
- Защото Вероника ме помоли. И защото Карло изглеждаше най-точният човек за тази работа, човек с отдавнашни връзки с папството, който се смяташе за един от най-честните бизнесмени в страна, пословична със своята корупция. За съжаление, не се оказа така. Карло Маркезе контролира международната търговия с незаконни антики. Но това е само върхът на пословичния айсберг. Той е на върха на глобална престъпна империя, която се занимава с всичко: от наркотици до трафик на оръжие. И пере мръсните си пари във Ватиканската банка.
- А ти, личният секретар на Негово Светейшество папа Павел Седми, му помогна да получи поста.
- Неумишлено - опита да се защити Донати. - Но този малък детайл няма да има значение, ако от това избухне още един скандал.
- Кога научи истината за Карло?
- Не бях я научил, докато не помолих един талантлив куратор да направи преглед на ватиканската антична колекция - отговори Луиджи. - Първо тя откри, че от Ватиканските музеи са изчезнали десетки експонати. После откри връзка между крадците и Карло Маркезе.
- Защо е искала да те види в нощта на смъртта си?
- Каза ми, че притежава доказателство за участието на Карло. На другата сутрин тя беше мъртва, а доказателството й бе изчезнало. - Донати поклати глава. - Всъщност Карло ми звънна в офиса онзи следобед да ми поднесе съболезнованията си. Имаше благоприличието да не покаже лицето си на погребението.
- Трябвало е да присъства при разрешаването на други проблеми.
- Какви?
- Убийството на един томбароло на име Роберто Фалконе.
Те минаха покрай Кулата на св. Йоан и се отправиха към хеликоптерната площадка в югозападния ъгъл на града държава. Донати се втренчи за момент в стените, сякаш изчисляваше как да ги изкачи, преди да седне на една пейка в края на асфалта. Габриел седна до него и започна да сортира наум бележките от своето разследване. Една от тях изпъкваше: последното телефонно обаждане на Клаудия Андреати в нощта на смъртта й. Беше звъняла до „Вила Джулия“, до съпругата на мъжа, който не трябваше да спира на пропуска, преди да влезе в Апос-толическия дворец.
- Какво знае Вероника за съпруга си?
- Ако питаш дали си мисли, че Карло е престъпник, отговорът е „не“. Тя вярва, че съпругът й произлиза от стара римска фамилия и е вложил скромното си наследство в успешен бизнес.
- А този преуспял бизнесмен знае ли, че си бил сгоден за жена му?
Донати поклати глава сериозно.
- Сигурен ли си?
- Вероника никога не би проронила и дума за това пред него.
- Ами за Ел Салвадор?
- Знае, че съм служил там и че като повечето йезуити съм имал неприятности с ескадроните на смъртта и с техните приятели в армията. Но няма представа, че съм напускал свещеническия си сан. Всъщност много малко хора вътре в Църквата знаят за този мой малък творчески отпуск. Всяко споменаване за това бе изчистено от личните ми документи, след като отидох на работа при Лукези във Венеция. Сякаш никога не се беше случвало.
- Почти като убийството на Клаудия.
Донати не отговори.
- Ти ме излъга, Луиджи.
- Меа кулпа, меа кулпа, меа максима кулпа.
- Не Искам извинението ти. Просто искам обяснение за това защо ми позволи да разследвам убийство, когато вече си знаел кой е убиецът.
- Защото исках да разбера колко можеш да откриеш сам, преди да преминем към следващата стъпка.
- И каква ще е тя?
- Бих искал да ми донесеш неопровержимо доказателство, че Карло Маркезе ръководи глобален престъпен бизнес от моята банка. А после искам да го прогониш дискретно.
- Има само един проблем с това - прекъсна го Габриел. - Подозирам, че изгубих елемента на изненада след посещението си във „Вила Джулия“.
- Съгласен съм. Всъщност съм сигурен, че Карло знае. с какво си се заел.
- Защо?
- Защото утре вечер си поканен на вечеря в тесен кръг в неговия дворец. Аз вече приех от твое име. Но се опитай да си намериш някакво представително облекло. - Донати се намръщи на коженото му яке и на джинсите, изцапани с боя. - Аз нямам нищо против да се разхождаш така в двореца, но Черната аристокрация държи на формалностите.
15.
ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ