Габриел имаше само един костюм. Италиански по кройка, произведен в Службата, той имаше скрити отделения за фалшиви паспорти и кобур, зашит в колана на панталона, достатъчно голям да побере берета и резервен пълнител. След дълъг размисъл той реши, че няма да е разумно да носи огнестрелно оръжие на вечерята у Карло Маркезе. Завърза светлосинята вратовръзка, която Киара му купи този следобед от един магазин на Виа Кондоти, и артистично пъхна копринена кърпичка в джобчето на гърдите си. Киара оправи изящно и двете, преди да се вмъкне в банята и да довърши грима си. Беше облечена с черна официална рокля и дълги черни чорапи. Косата й падаше свободно по голите й рамене, а на дясната й китка блестеше перлено-смарагдовата гривна, която Габриел й подари за последния й рожден ден. Изглеждаше изумително красива, помисли си той, и прекалено млада, за да се движи под ръка със съсипана развалина като него.
- По-добре облечи някакви дрехи - посъветва я той. - Тръгваме след няколко минути.
- Не харесваш как съм облечена?
- Какво да не харесвам?
- Е, какъв е проблемът?
- Доста е провокативно - отбеляза Габриел, а очите му блуждаеха свободно по тялото й. - В крайна сметка ще вечеряме със свещеник.
- У дома на бившата му любовница. - Тя сложи малко пудра на скулите си, която подчерта искриците от мед; и злато в големите й кафяви очи. - Трябва да призная, че съм любопитна да видя жената, успяла да пробие бронята на Донати.
- Няма да се разочароваш.
- Каква е тя?
- Щеше да е много подходяща за Луиджи, ако той беше избрал друга професия.
- Това е нещо повече от професия. Сигурна съм, че Донати няма почти нищо общо с избирането й.
- Вярваш, че е истинско призвание?
- Аз съм дъщеря на равин. Знам какво е призвание. - Киара се огледа за момент в огледалото, преди да поднови работата върху изящното си лице. - Между другото, бях права за Донати още от самото начало. Казах ти, че има минало. И те предупредих, че крие нещо.
- Нямаше избор.
- Наистина ли?
- Ако ми беше казал истината, че иска да поведа война срещу отявлен мафиот като Карло Маркезе, щях да приключа с Караваджо и да напусна града възможно най-бързо.
- Все още имаш такава възможност.
Габриел погледна в огледалото и даде да се разбере, че няма такава възможност.
- Нямаш представа в какво се забъркваш, скъпи. Аз съм израснала в тази страна. Познавам ги по-добре от теб.
- Никога не съм знаел, че еврейското гето във Венеция е такъв развъдник на мафиоти.
- Те са навсякъде - отговори Киара и се намръщи. - И убиват всеки, който се изпречи на пътя на парите им - съдии, политици, полицаи, всички. Карло вече е убил двама души, за да запази тайната си. Няма да се поколебае да убие и теб, ако те сметне за заплаха.
- Аз не съм политик. Не съм и полицай.
- Какво означава това?
- Означава, че те трябва да играят според правилата. А аз - не.
Габриел извади кърпичката от джобчето си и заглади предницата на сакото си.
- Преди ми харесваше повече — отбеляза Киара.
- На мен не.
- Напоследък са много модерни.
- Точно заради това не ги харесвам.
Киара върна кърпичката в джобчето на сакото му, без да каже и дума.
- Никога не съм мислила, че ще срещна жена, чийто любовен живот да е по-заплетен от моя - каза тя и огледа работата си. - Първо Вероника се влюбва в свещеник, който е изгубил вярата си в Бога. После, когато свещеникът я зарязва, тя се омъжва за мафиотски бос, който ръководи глобален престъпен синдикат.
- Донати не я е зарязал — възрази Габриел. — А Вероника Маркезе няма представа как съпругът й печели парите си.
- Може би — отговори колебливо Киара. - Или може би вижда точно онова, което иска да види, и извръща поглед от останалото. Така е по-лесно, особено когато са намесени много пари.
- Ти заради това ли се омъжи за мен? Заради парите?
- Не - отвърна тя. — Омъжих се за теб, защото обожавам фаталистичното ти чувство за хумор. Винаги се шегуваш ужасно, когато си разстроен за нещо и се опитваш да го скриеш.
- Че защо да съм разстроен?
- Защото дойде в Рим да реставрираш една от любимите си картини. А сега си на път да си създадеш враг който може да те убие само с едно телефонно обаждане
- Не съм лесен за убиване.
Киара прибра косата си нагоре и обърна гръб към Габриел. Той вдигна бавно ципа на роклята й, а после притисна устни във врата й. Видя в огледалото как очит< й се притварят.
- Как предполагаш, защо ни покани на вечеря? - попита Киара.
- Сигурно иска да ми отправи послание.