Тереза затвори очи и се опита да се вземе в ръце.
Изправи се с мъка.
Приятелите й бродеха сред папратите и духаха в дланите си, за да ги стоплят.
На върха беше сурово, силните пориви вълнуваха папратите като зелено море и беше толкова студено, че дъхът им излизаше на пара.
Тя извика приятелите си и всички те се събраха накуп, сгушени срещу дъжда и вятъра.
Тереза разказа как двамата с Итън бяха излезли на излет на полуострова няколко месеца след като започнаха да се срещат. Бяха отседнали в Порт Анджелис и един късен следобед случайно бяха попаднали на пътеката до Страйпид Пийк. Изкачиха върха по залез-слънце в един ясен и тих ден и докато тя гледаше към пролива към Южна Канада, Итън коленичи пред нея и й предложи.
Беше купил пръстена играчка сутринта от автомат в някаква бакалия. Призна, че изобщо не е планирал подобно нещо, но че по време на излета е осъзнал, че иска да прекара остатъка от живота си с нея. Каза й, че никога не е бил по-щастлив от този момент, на върха на тази планина, с ширналия се под тях свят.
— Аз също не се бях замисляла за това — каза Тереза, — но приех и двамата стояхме тук и гледахме как слънцето залязва в морето. С Итън винаги говорехме, че трябва да дойдем отново някой уикенд, но знаете поговорката за живота и плановете. Както и да е, имахме нашите съвършени моменти… — Тя целуна сина си по темето. — … Както и не толкова добри, но си мисля, че Итън никога не е бил по-щастлив, по-безгрижен и по-изпълнен с надежда за бъдещето, отколкото онази вечер на върха на тази планина преди тринайсет години. Както знаете, обстоятелствата около изчезването му… — Тя млъкна, за да сподави бурята от емоции, която чакаше, винаги чакаше. — … Е, така и не получихме тяло, прах или каквото и да било. Но… — усмихна се през сълзи — все пак донесох това.
Тя извади стар пластмасов пръстен от джоба си. Златната боя отдавна се беше олющила, разклатените щипци все още държаха парченцето стъкло с цвят на изумруд. Някои от присъстващите вече също плачеха.
— Накрая ми подари пръстен с диамант, но ми се струваше подобаващо, ако не и по-пестеливо, да донеса този. — Тереза извади градинска лопатка от раницата си. — Искам да оставя тук нещо близко за Итън и ми се струва, че този пръстен е подходящ. Бен, би ли ми помогнал?
Тереза коленичи и разчисти папратите, докато не видя пръстта.
Беше омекнала от дъжда и лопатата лесно потъваше в нея. Тя изкопа няколко буци земя и даде на Бен да направи същото.
— Обичам те, Итън — прошепна Тереза. — И ми липсваш ужасно.
После пусна пръстена в плиткия гроб, зарови го с буците пръст и го заравни с опакото на лопатата.
Същата вечер в дома им в Куин Ан Тереза направи парти.
Напълни къщата с приятели, познати, колеги и много пиячка.
Основната група приятели, вече отговорни и кротки професионалисти, а навремето диви и склонни към крайности, по пътя се бяха зарекли да купонясват още веднъж в памет на Итън.
Спазиха думата си.
Пиха като смоци.
Разказваха истории за Итън.
Смяха се и плакаха.
В десет и половина Тереза стоеше на верандата, която гледаше към малкия заден двор, а в редките ясни дни и към силуета на Сиатъл и тежката бяла маса на Маунт Рейниър на юг. Тази нощ сградите от центъра на града се губеха в мъглата и единствено неоновото сияние издаваше присъствието им.
Тя се облегна на перилата, пушеше цигара с Дарла — нещо, което не беше правила от колежа — и пиеше петия си джин с тоник за вечерта. Не беше поглъщала толкова алкохол от цяла вечност и знаеше, че ще си пати на сутринта, но точно в момента се наслаждаваше на тази чудесна мека тапицерия, която я предпазваше от острите ръбове на реалността — останалите без отговор въпроси, страха, който не я напускаше нито за миг. Който изпълваше сънищата й.
— Ами ако не платят застраховката му живот? — обърна се тя към Дарла.
— Защо им е да го правят, скъпа?
— Поради липса на доказателство за смъртта му.
— Това е нелепо.
— Ще трябва да продам тази къща. Не мога да изплащам ипотеката със заплата на помощник-адвокат.
Ръката на Дарла докосна нейната.
— Сега не мисли за това. Знай само, че имаш приятели, които те обичат. Които никога не биха позволили да се случи нещо с теб или с Бен.
Тереза остави празната чаша на парапета.
— Той не беше идеален — рече тя.