Тръгна към шерифския участък.
По-добре просто да се махне. Да помисли. Да прецени положението от другата страна на тези отвесни скали.
От комфорта на нормалния град.
Защото нещо тук определено не беше наред.
— Шериф Поуп тук ли е?
Белинда Моран вдигна глава от пасианса си.
— Здравейте — каза тя. — С какво мога да ви помогна?
Този път Итън попита мъничко по-силно.
— Шерифът тук ли е?
— Не, излезе за минутка.
— Значи скоро ще се върне?
— Не зная кога ще се върне.
— Но вие казахте „за минутка“, така че си помислих…
— Това е просто израз, младежо.
— Помните ли ме? Агент Бърк от Сикрет Сървис?
— Да. Този път сте с риза. Така изглеждате много по-добре.
— Някой да ме е търсил?
Тя присви очи и наклони глава настрани.
— Това пък защо?
— Защото казах на някои хора, че могат да ме търсят тук.
Белинда поклати глава.
— Никой не ви е търсил.
— Нито жена ми Тереза, нито агент Адам Хаслър?
— Никой не ви е търсил, господин Бърк. И не е трябвало да им казвате да ви търсят тук.
— Трябва отново да използвам телефона в заседателната зала.
Белинда се намръщи.
— Не мисля, че идеята е добра.
— Защо?
Тя нямаше отговор на това, само продължи да се мръщи.
— Тереза, аз съм. Просто се опитвам да се свържа с теб. Отново бях в болницата. Не знам дали си звъняла в шерифския участък, но нямам никакви съобщения. Още съм в Уейуърд Пайнс. Не успях да намеря телефона и портфейла си, но това място ми писна. Смятам да заема патрулна кола от шерифа. Ще ти звънна довечера от Бойси. Липсваш ми, обичам те.
Наведе се напред, прекъсна и затвори очи, за да си спомни.
Номерът изникна в ума му.
Набра го, изслуша четирите позвънявания, след което отговори същият глас като миналия път.
— Сикрет Сървис.
— Обажда се Итън Бърк. Търся Адам Хаслър.
— В момента не е на разположение. Мога ли да ви помогна с нещо?
— С Марси ли разговарям?
— Да.
— Помните ли вчерашния ни разговор?
— Знаете ли, сър, всеки ден получаваме много обаждания и просто не мога да запомня всеки…
— Казахте ми, че ще предадете съобщение на Адам Хаслър.
— Относно какво?
Итън затвори очи и пое дълбоко дъх. Ако я обидеше сега, тя просто щеше да прекъсне. Ако изчакаше, докато се върне в Сиатъл, можеше да я направи на пух и прах пред всички и да я уволни на мига.
— Марси, беше относно мъртъв агент на Сикрет Сървис в Уейуърд Пайнс, Айдахо.
— Хм. Е, щом съм казала, че ще му предам съобщението, значи със сигурност съм го направила.
— Но той не ми се обади. Това не ви ли се струва странно? Агент от филиала на Хаслър, моя милост, намира друг агент, който е бил убит. Агент, за чието издирване бях пратен тук. И ето че са изминали двайсет и четири часа, а Хаслър не ме е потърсил. Не е ли странно?
Последва кратка пауза.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Да, бих искал да говоря незабавно с агент Хаслър.
— О, съжалявам, но в момента не е на разположение. Мога ли да ви…
— Къде е той?
— Не е на разположение.
— Къде е той!
— В момента не е на разположение, но съм сигурна, че ще ви се обади при първа възможност. Просто е затрупан с работа.
— Коя сте вие, Марси?
Някой изтръгна телефона от ръката му.
Поуп тресна слушалката. Очите на шерифа задълбаха Итън като горящи въглени.
— Кой ви каза, че можете да идвате тук и да ползвате телефона ми?
— Никой, аз просто…
— Точно така. Никой. Ставайте.
— Моля?
— Казах „ставайте“. Или ще излезете сам оттук, или лично ще ви извлека през фоайето до изхода.
Итън бавно се изправи и се обърна към шерифа от другата страна на масата.
— Разговаряте с федерален агент, сър.
— Не съм убеден.
— Какво означава това, по дяволите?
— Идвате тук без документи, без телефон, без нищо…
— Обясних положението си. Отидохте ли до номер шестстотин и четири на Първо авеню, за да видите тялото на агент Евънс?