— Не.
— … побъркан, откачен малоумник. С какво го преби до смърт?
— Майната ти.
— Къде е оръжието на престъплението, Итън?
— Майната ти.
Яростта експлодира в гърдите на Итън. Чиста, изгаряща ярост.
— Виж какво — каза Поуп. — Не знам дали си просто адски добър лъжец, или наистина вярваш на тази своя сложна измислица.
Итън се изправи.
Олюля се.
Стомахът му се преобърна и му призля.
Кръвта течеше по лицето му, капеше от брадичката му и образуваше локвичка върху цимента.
— Тръгвам си — каза той и посочи към вратата зад шерифа. — Отваряй.
Поуп не помръдна.
— По-добре седни или наистина ще пострадаш. — Каза го с увереността на човек, който много пъти е отправял заплахи и сега изпитва удоволствие, че може да го направи отново.
Итън заобиколи масата и мина покрай шерифа.
Натисна дръжката.
Заключено.
— Сядай си на задника. Още дори не сме започнали.
— Отвори вратата.
Поуп бавно се изправи, обърна се и пристъпи плътно до Итън. Беше толкова близо, че Итън усети миризмата на кафе в дъха му. Видя петната по зъбите му. Беше с десет сантиметра по-висок от Итън и може би с двайсет килограма по-тежък.
— Да не си въобразяваш, че не мога да те накарам да седнеш, Итън? Че подобно нещо е извън способностите ми?
— Това е незаконно задържане.
Поуп се усмихна.
— Много грешиш, момчето ми. В тази стая не съществуват такива неща като закон и правителство. Тук сме само аз и ти. Аз съм онзи, който има власт в мъничкия ти свят, защото границите му са тези четири стени. Ако поискам, мога да те убия на място.
Итън отпусна мускулите на раменете си и вдигна ръце с надеждата, че Поуп ще изтълкува жеста му като знак за примирение и отстъпление.
Дръпна глава назад и сведе брадичка.
— Добре, прав си. Да продължим да го…
… и скочи като на пружини, забивайки челото си право в носа на Поуп.
Изхрущя кост и Итън усети как кръвта бликна върху косата му, докато сграбчваше Поуп за яките му бедра и вдигаше краката му. Шерифът се опита да захване врата му между бицепса и подлакътницата си, но закъсня.
Петите на Поуп се хлъзнаха в кръвта на пода и Итън почувства как масивното туловище на мъжа полетя.
Заби рамо в стомаха му и го просна тежко върху цимента.
Въздухът излетя наведнъж от дробовете на Поуп и Итън се надигна, яхна шерифа и замахна да го удари с основата на дланта си.
Поуп рязко изви бедрата си и засили лицето на Итън право в крака на дървената маса с достатъчна сила, за да сцепи бузата му.
Итън се опита да се изправи сред ослепителните точки, които замъгляваха зрението му, но докато свиваше краката под себе си и се надигаше, видя, че е закъснял с една секунда.
Сигурно щеше да успее да парира удара, ако главата му не беше размътена и рефлексите му работеха нормално, но в това състояние реагира като на забавен каданс.
Силата на удара беше такава, че главата му отлетя назад и един от шийните му прешлени изпука.
Озова се замаян и проснат на масата, гледайки със здравото си око как полуделият шериф замахва за нов удар. Счупеният му нос беше цъфнал на лицето му, сякаш е бил взривен.
Итън вдигна ръце в опит да защити лицето си, но юмрукът на шерифа с лекота проби блокадата и се заби в носа му.
Сълзи избиха в очите на Итън, а устата му се напълни с кръв.
— Кой си ти? — изрева шерифът.
Итън не би могъл да отговори, дори и да иска — съзнанието го напускаше, стаята за разпити се завъртя пред него като бързо сменящи се кадри…
Отново е в стаята с кафяви стени и пръстен под в копторите на Голан и гледа как голата крушка се люлее над главата му, а Аашиф се взира в него през черната качулка, разкриваща само чифт кафяви злобни очи и усмихната уста, пълна със зъби, които са прекалено бели и съвършени, за да бъдат продукт на някаква четвъртокласна отходна яма в Близкия изток.
Итън е увиснал на китките си, вързани със закрепена за тавана верига. Краката му едва допират пода и може да поеме спиращия кръвообращението натиск, като се надигне на пръсти. Успява да се задържи така само за няколко секунди, преди фалангите му да откажат под тежестта му. Когато най-сетне се счупят, няма да има как да попречи кръвта в ръцете му да спре.