Итън насочи вниманието си към онова, което го очакваше нагоре — комин, затворен от три страни. Нямаше много опори, но реши, че ще успее да се справи.
Започна да се катери. Тесните стени около него му създаваха така желаната, макар и лъжлива илюзия за сигурност.
Час по час поглеждаше надолу между краката си. Полезрението му беше стеснено от скалата, но въпреки това виждаше водача, който с лекота се изкачваше между втория и третия корниз през участъка, който Итън едва бе преодолял.
Шест метра нагоре в цепнатината и на двайсет над дъното на каньона. Мускулите на бедрата му горяха.
Не можеше да прецени още колко му остава до металния обект, който го беше вкарал в тази каша. От друга страна, ако беше останал долу, онези създания в момента щяха да го ядат. Така че може би блестящият метал, станал виновник за гадното катерене, беше успял да удължи, ако не и да спаси живота му.
Чудовището стигна третия корниз и без никакво спиране за почивка или за обмисляне на следващия си ход скочи към цепнатината.
Крайният нокът на лявата му лапа се заби в квадратен милиметър точно в началото на отвора, след което с брутална сила звярът се набра на крайника си и се напъха в комина.
Итън впери поглед в чудовището, което започна да се катери по опори, които бяха толкова малки, че самият той ги беше подминал. Създанието се движеше два пъти по-бързо, отколкото можеше Итън.
Не му оставаше друго, освен да продължи нагоре.
С мъка преодоля още метър и половина.
Три метра.
Чудовището беше на седем метра под него, достатъчно близо, за да може Итън да забележи масивното му туптящо сърце, което се виждаше през кожата му като някаква розова топка, гледана през матово стъкло.
Още три метра и цепнатината като че ли поведе към гладка, вертикална, ужасна стена.
Опорите при върха изглеждаха добри и Итън осъзна, че ако продължи нагоре по класическия начин на изкачване на комини, чудовището ще го настигне, преди да успее да излезе.
Премина на чисто катерене и продължи още по-бързо нагоре.
Малко преди върха една от опорите поддаде и той едва не изгуби равновесие.
Задържа се миг преди да падне.
Вече усещаше вятъра над отвора на комина.
Зърна нещо, отразяващо светлината право нагоре.
Замръзна.
Погледна надолу.
Едва не беше пропилял шанса да се спаси.
Чудовището беше на четири и половина метра под него и други две го следваха плътно в комина. Итън посегна надолу и успя да достигне поддалата опора, която едва не го уби.
Откъсна парчето скала и го вдигна.
Беше доста обемисто, по-голямо, отколкото си мислеше — цял килограм гранит и кварц.
Итън се закрепи в комина, прицели се и го хвърли.
Камъкът удари създанието право в лицето точно когато то посягаше към нова опора.
Чудовището се изпусна.
Полетя надолу в комина.
Ноктите задраскаха по скалата.
Скоростта му беше твърде висока, за да се спре.
Създанието удари едно от онези под него с достатъчна сила, за да го повлече със себе си; двете се стовариха заедно върху третото и всички полетяха с писък две дълги секунди преди да излетят от долния отвор на комина, след което паднаха от корниза и се понесоха надолу към скалите, където се размазаха и останаха да лежат в плетеница от неестествено огънати крайници и разбити черепи.
Итън излезе от комина и присви очи към ярката повърхност, която сега се намираше само на няколко стъпки над главата му.
Намираше се най-малко на трийсет метра над дъното на каньона и стомахът му се бунтуваше. Оттук вече виждаше, че отсрещната стена се издига на още сто и петдесет или сто и осемдесет метра до остър като бръснач хребет, който сам по себе си изглеждаше непреодолим.
Ако с тази стена беше същото, спокойно можеше да скочи надолу, защото вече нямаше сили да изкачи и петдесет метра, какво оставаше за сто и петдесет.
Двете останали при стената създания му се озъбиха безсилно. Вместо да последват другите в комина, те се катереха покрай него, от двете му страни; напредваха по-бавно, но все още бяха живи и сега се намираха на десет метра под него.
Итън се надигна и се хвана за един корниз под блестящия метал, опря лакти на него и се набра. Озова се срещу стоманен отдушник, който стърчеше на няколко сантиметра от скалата. Беше с квадратно сечение, със страна около шейсет сантиметра; точно под него се въртяха перките на вентилатор.