Спусна се предпазливо до следващата площадка. От нея започваше друг коридор, който изглеждаше идентичен с горния.
Внезапно в него отекна рязък смях.
Звукът накара Итън да скочи обратно на стълбите, готов да побегне. Вече обмисляше дали да не се върне на Ниво 4 и да използва стол от някоя от стаите, за да изпълзи обратно във въздухопровода. Смехът обаче утихна и след като измина цяла минута, коридорът си остана пуст.
Итън тихо навлезе на десетина метра в него и спря пред две летящи врати с малки прозорчета в тях.
Група от трима мъже и две жени се беше настанила на една от десетината маси на скромно кафене. Ароматът на топла храна накара стомаха на Итън да изръмжи.
— Знаеш, че не е вярно, Клей — каза една от жените и посочи събеседника си с вилица, на която имаше нещо като картофено пюре.
Итън продължи нататък по коридора.
Мина покрай перално помещение.
Стая за забавления.
Библиотека.
Празен гимнастически салон.
Мъжка и женска съблекалня.
Фитнес зала, в която две жени тичаха една до друга на пътеки, а един мъж вдигаше гири.
Стигна до стълбището в другия край и се спусна на площадката, водеща към коридора на Ниво 2.
Спря при първата врата и надникна през кръглото й прозорче.
В центъра имаше носилка, заобиколена от лампи, колички с хирургически инструменти, уреди за измерване на сърдечната дейност, стойки за системи, маса за флуороскопия — всичко безупречно чисто и проблясващо на приглушената светлина.
Следващите три врати бяха без прозорци и имаха табелки Лаборатория A, Лаборатория B, Лаборатория C.
Един прозорец в края на коридора светеше и Итън се промъкна до него.
От другата страна на стъклото се чуваше тракане и тихи гласове мърмореха нещо.
Надникна.
Помещението беше предимно тъмно, светлината идваше от множество монитори — общо двайсет и пет, монтирани 5 по 5 на стената над голяма конзола, сложна като пулт за изстрелване на ракета.
На три метра от Итън стоеше човек, който се взираше в мониторите. Пръстите му се движеха мълниеносно по клавиатура, а образите на екраните непрекъснато се сменяха. Мъжът беше със слушалки и микрофон и Итън долавяше гласа му, но не можеше да разбере думите.
Загледа се в редуващите се образи на един от екраните…
Фасада на викторианска къща.
Верандата на друга къща.
Алея.
Спалня.
Празна вана.
Баня с жена, която стоеше пред огледалото и се решеше.
Мъж, седнал на масата в кухнята с купа овесени ядки.
Дете в тоалетната, четящо книга.
Изглед към Главната улица на Уейуърд Пайнс.
Детската площадка в парка.
Гробището.
Реката.
Кафенето отвътре.
Фоайето на болницата.
Шериф Поуп, седнал зад бюрото си с вдигнати крака и говорещ по телефона.
Полезрението на Итън беше ограничено от прозореца, но успя да различи левия край на друга серия монитори и звука на други клавиатури.
Горещата ярост, таяща се дълбоко в него, избухна.
Постави ръка върху дръжката и понечи да я завърти. С огромно удоволствие би се промъкнал и би строшил врата на този тип, който шпионираше личния живот на хората.
Овладя се.
„Още не“.
Отстъпи от вратата на центъра за наблюдение и се спусна по стълбището, достигайки до най-долния коридор на Ниво 1.
Трудно беше да определи със сигурност от това разстояние, но отсрещният край като че ли продължаваше след стълбището и водеше към друга част от комплекса.
Итън ускори крачка.
На всеки три метра имаше врата без дръжка и без друг начин да се отвори, освен с карта.
Спря при третата врата отляво.
Надникна през малкото прозорче и видя тъмна празна стая.
На десетата врата отново спря и надникна, като закри очите си отстрани с длани, за да разгледа по-добре.
Лицето на едно от онези създания от каньона се блъсна в стъклото, озъбено и съскащо.
Итън залитна назад и се опря в отсрещната страна, втрещен и настръхнал, а съществото продължаваше да крещи зад стъклото, което бе достатъчно дебело, за да заглушава значително звука.
Откъм стълбището, по което беше дошъл, се чуха стъпки.
Итън забърза нататък по коридора с максималната скорост, на която беше способен; флуоресцентните лампи се носеха над него като поток от изкуствена светлина.