Докато мъжът приближаваше, Итън легна на пода зад седалката и се сви колкото може на малко компактно кълбо.
Стъпките приближаваха.
Итън беше скрил глава между коленете си.
Не виждаше нищо.
После стъпките прозвучаха точно до главата му, на сантиметри от другата страна на вратата.
И не се отдалечиха.
А спряха.
Желанието да вдигне глава и да види какво става беше толкова силно, че едва успя да му устои.
Зачуди се дали мъжът не е забелязал включването на осветлението в купето.
И доколко светлината може да мине през затъмнените прозорци.
Ако не можеше да разгледа добре вътрешността, дали нямаше просто да отвори вратата?
Стъпките се чуха отново, но Итън не помръдна — изчака още пет минути, докато не заглъхнаха напълно.
Накрая се надигна и погледна през предното стъкло.
Мъжете ги нямаше.
Не виждаше никого.
Отвори вратата и изпълзя на скалата. Ако напрегнеше слух, можеше да чуе гласове, но те бяха далеч, в някаква друга част на пещерата.
След трийсетина метра пълзене Итън стигна до края на паркинга.
Точно пред него беше стената на пещерата и отворът на тунел, по който спокойно можеха да се разминат две коли.
Итън се изправи на крака и отиде до тунела.
Беше празен, добре осветен и вървеше направо, с наклон десет или дванайсет градуса.
На скалата над отвора имаше знак — бели букви на зелен фон, също като знаците помежду щатските магистрали.
Но на този имаше само една дестинация…
УЕЙУЪРД ПАЙНС — 5,6
Итън погледна назад към колите и си помисли дали да не отмъкне някоя от по-старите, които бяха много по-лесни за запалване.
Нещо привлече вниманието му — студена синя светлина, идваща от стъклена врата в скалата на петдесет метра от него.
Отново се чуха стъпки и гласове, но все още бяха далеч, зад колите. На Итън му се стори, че вижда лъча на фенерче по един от резервоарите, но не беше съвсем сигурен.
Приближи стената на пещерата.
Тя завиваше леко, докато тичаше в тръс покрай нея към стъклената врата.
На метър и половина от входа спря.
Докато вратата се отваряше, Итън прочете една-единствена дума върху стъклото:
СУСПЕНДИРАНЕ
Пристъпи вътре.
Вратата се плътна и се затвори зад него.
Тук беше много по-студено, само няколко градуса над нулата, и дъхът му излизаше на пара от устата. Лееше се студена синя светлина, сякаш слънчеви лъчи преминаваха през полярен лед. На метър над пода се стелеше някакъв бял газ, подобен на облак и достатъчно гъст, за да скрива напълно тавана. И в същото време в помещението беше свежо като в нощ след снеговалеж, без никаква миризма.
Съскане на газ и тихи звукови сигнали нарушиха тишината.
Помещението беше приблизително с размерите на квартален магазин и съдържаше редици и редици машини с цвят на въглен. Бяха стотици на брой, с размерите на автомат за напитки. От горната част на всяка като от комин изтичаше бял газ.
Итън тръгна по първата пътека и спря пред една от машините.
През средата й минаваше петсантиметров стъклен панел, зад който нямаше нищо.
Отляво на стъклото имаше клавиатура с няколко измервателни уреда и броячи, всичките нулирани.
Отдясно имаше малък екран:
ДЖАНЕТ КАРПЕНТЪР ПАЛМЪР
ТОПИКА, КАНЗАС
ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ — 02.03.82
ЖИТЕЛ: 11 ГОДИНИ, 5 МЕСЕЦА, 9 ДНИ
Итън чу вратата да се отваря и се обърна да види кой влиза, но вълните газ му пречеха. Продължи по пътеката, по-навътре в мъглата, като поглеждаше екраните на всяка машина. Датите пълзяха през 80-те.
Една го накара да спре. Към съскането на газа се добавиха гласове.
Зад стъклото машината сякаш беше пълна с черен пясък. Итън забеляза от него да се показва бял пръст, напълно неподвижен, опрян в стъклото.
Измервателните уреди като че ли показваха сърдечна дейност (такава липсваше) и температура — 21.1111 °С.
На екрана пишеше:
БРАЙЪН ЛЕЙНИ РОДЖЪРС
МИСУЛА, МИНЕСОТА
ДАТА НА СУСПЕНДИРАНЕ — 05.05.84
ОПИТИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ — 2
Следващата машина беше празна, но Итън разпозна първото име и се запита дали не се отнася за нея: