— Какво е това? Някакъв номер ли?
— Казах ти.
Итън сграбчи Дженкинс за яката и го придърпа към себе си.
— А сега започни да говориш смислено.
— Беше вкаран в състояние на забавени жизнени функции. Видя машините…
— За колко време?
— Итън…
— За колко време.
Дженкинс замълча и Итън изведнъж осъзна, че нещо в него изобщо не иска да чува отговора.
— За хиляда осемстотин и четиринайсет години…
Итън пусна яката на Дженкинс.
— … пет месеца…
Залитна назад.
— … и единайсет дни.
Итън погледна към руините.
Към небето.
— Май ще е по-добре да седнеш. Хайде. — Докато Итън сядаше в папратите, Дженкинс погледна към Поуп и Пам. — Ще ни оставите ли малко насаме? Но не се отдалечавайте много.
Двамата се дръпнаха.
Дженкинс седна на земята срещу Итън.
— Мислите ти препускат — каза той. — Ще опиташ ли да не мислиш за минута и просто да ме изслушаш?
Беше валяло неотдавна — Итън усещаше влажната земя през кафявия униформен панталон, в който го бяха обули.
— Ще те попитам нещо — рече Дженкинс. — Когато те попитат кое е най-голямото откритие в историята, за какво се сещаш най-напред?
Итън сви рамене.
— Хайде, кажи ми.
— Излизането в космоса, теорията на относителността, не знам…
— Не. Най-голямото откритие в историята на човечеството е предвиждането как човекът ще изчезне.
— Като вид ли?
— Именно. През хиляда деветстотин седемдесет и първа един млад генетик на име Дейвид Пилчър направил стряскащо откритие. Имай предвид, че става въпрос за време преди снаждането на РНК и ДНК полиморфизма. Пилчър осъзнал, че човешкият геном, който по същество е цялата ни наследствена информация, програмираща растежа на клетките, се променя и нарушава.
— От какво?
— От какво? — Дженкинс се разсмя. — От всичко. От онова, което вече сме сторили на планетата, и от всичко, което ще й сторим през следващите столетия. Измиране на бозайници. Обезлесяване. Загуба на полярен лед. Озонови дупки. Повишени нива на въглероден двуокис в атмосферата. Киселинни дъждове. Мъртви зони в океаните. Неконтролиран лов на риба. Добив на нефт от морското дъно. Войни. Милиард автомобили с бензинов двигател. Ядрени катастрофи — Фукушима, Трий Майл Айлънд, Чернобил. Повече от две хиляди взривени атомни бомби като тестове. Токсични отпадъци. „Ексон-Валдес“8. Разливът на нефт в Мексиканския залив от „Бритиш Петролиъм“. Всички отрови, които слагаме всеки ден в храната и водата си. От началото на Индустриалната революция се отнасяме към нашия свят по същия начин, по който рок звездите се отнасят към хотелската си стая. Но ние не сме рок звезди. В светлината на еволюционните сили ние сме слаб, крехък вид. Нашият геном е променлив и ние до такава степен злоупотребихме с планетата си, че в крайна сметка опорочихме безценната си ДНК, която ни прави човешки същества.
Но този човек, Пилчър, се досетил какво ни очаква — продължи Дженкинс. — Макар и не конкретно, а с по-едри щрихи. Разбрал, че поради причинените от нас самите промени в околната среда има потенциал за тахителичен анагенезис. Или казано на по-разбираем език — бърза макроеволюционна промяна. Какво означава това ли? Преминаване от човешко същество към нещо друго в рамките на трийсет поколения. Ако трябва да се изразя библейски, Пилчър е смятал, че предстои потоп, и затова решил да създаде ковчег. Разбираш ли ме дотук?
— Ни най-малко.
— Пилчър си помислил, че ако успее да запази известен брой чисти човешки същества, преди промените да достигнат критична маса, те ще могат да преживеят еволюционните промени, които ще доведат до унищожаването на човешката цивилизация и вида ни. Но за да постигне това, той се нуждаел от надеждна технология за понижаване на жизнените функции. Създал лаборатория и излял милиардите си в изследователска дейност. Сдобил се с технологията през седемдесет и девета и започнал работа по изграждането на хиляда машини. Междувременно търсил малко градче, в което да държи товара си, и когато се натъкнал на Уейуърд Пайнс, веднага разбрал, че това е идеалното място. Уединено. Лесно за отбрана. Затворено от онези високи отвесни скали. Трудно за достъп. Трудно за напускане. Изкупил всички частни и общински имоти и започнал строежа на подземен комплекс дълбоко в планините. Проектът бил мащабен. За изпълнението му били нужни двайсет и две години.
8
Петролен супертанкер, който през 1989 г. се натъква на подводен риф в залива Принц Уилям (Аляска) и излива в морето 1400000 барела суров петрол, унищожил изцяло флората и фауната в район с площ 1500 кв.км. — Б.пр. 09