— Но как са се запазили запасите през цялото това време? — попита Итън. — Дървото и храната не биха издържали близо две хиляди години.
— До съживяването на персонала подземният склад, спалните отделения, наблюдателният център, буквално всеки квадратен сантиметър от комплекса е бил във вакуум. Не било идеалното решение и сме изгубили част от материалите, но са се запазили достатъчно да възстановим инфраструктурата на Уейуърд Пайнс, който бил напълно заличен от времето и стихиите. Влажността на въздуха в пещерната система е минимална и тъй като успяхме да унищожим почти стопроцентово бактериите, това се оказа почти толкова ефективно, колкото и забавянето на жизнените функции.
— Значи градчето е напълно самозадоволяващо се?
— Да, Уейуърд Пайнс функционира като амишко село9 или прединдустриално общество. И както сам видя, имаме предостатъчно суровини, за да поддържаме града.
— Видях крави. Да не би да сте направили суспенсорни камери и за добитък?
— Не, просто поставихме в стаза малко ембриони. След това ги развихме в изкуствени утроби.
— В две и дванайсета няма такива неща.
— Но имаше през две и трийсета.
— Къде е Пилчър сега?
Дженкинс се ухили.
— Ти ли си Пилчър? — попита Итън.
— Колегите ти Кейт Хюсън и Бил Евънс се опитваха да ме открият, когато изчезнаха в Уейуърд Пайнс. Част от бизнеса ми беше попаднала в полезрението на Сикрет Сървис. Именно затова сега си тук.
— Отвлякъл си федерални агенти? И си ги затворил?
— Да.
— Както и много други…
— Като изключим моя внимателно подбран и екстравагантно добре платен екип, едва ли бих могъл да разчитам на много доброволци за начинание от подобно естество.
— И затова си отвличал хората, дошли в Уейуърд Пайнс.
— Някои идваха в града и ги вземах там. Други издирвах.
— Колко общо?
— Шестстотин и петдесет в рамките на петдесет години.
— Ти си психопат.
Пилчър като че ли се замисли върху обвинението. Хладните му тъмни очи бяха изпитателни и вглъбени. Итън за първи път се вгледа в лицето на този човек и осъзна, че бръснатата глава и добрата кожа скриват възрастта му. Пилчър беше в началото на шейсетте си години, ако не и по-стар. Досега Итън беше смятал изключително прецизния му, овладян начин на говорене за ефектен трик, но сега виждаше какво е той в действителност — ясно доказателство за огромен интелект. Даде си сметка, че е седнал под балдахина на дъбовете с най-острия ум, който е срещал. В това имаше нещо вълнуващо и същевременно ужасяващо.
— Аз лично не се виждам по този начин — каза най-накрая Пилчър.
— Нима? А как тогава?
— По скоро като… спасител на нашия вид.
— Ти си крадял хора от семействата им.
— Още не схващаш, нали?
— Какво да схващам?
— Какво представлява Уейуърд Пайнс. Итън… това е последният град на Земята. Жива времева капсула на нашия начин на живот. На американската мечта. Жителите, персоналът, аз, ти… ние сме единствените, които сме останали от вида хомо сапиенс.
— И откъде знаеш това?
— Изпратих няколко разузнавателни екипа през годините. Онези, които се върнаха, съобщиха за невероятно враждебна среда. Никой не би могъл да оцелее без защитата и инфраструктурата на място като Уейуърд Пайнс. Откакто персоналът ми беше събуден преди четиринайсет години, сложихме радиомаяк, който излъчва сигнал на всички честоти за спешни случаи. Дори взех решението да излъча координатите на града, ако случайно са останали човешки същества, които да приемат сигнала. Никой не се свърза с нас. Казах, че това място е Бойси, но то не е. Няма Бойси, няма Айдахо, няма Америка. Имената вече не означават нищо.
— Как е приключило всичко?
— Никога няма да разберем. Аз заспах малко след теб, за да мога да поживея още двайсет и пет години в Уейуърд Пайнс след събуждането си. И след две хиляди трийсет и втора всички заспахме в планината. Но ако трябва да предполагам, според изчисленията ми човечеството би трябвало да е видяло първите големи изменения някъде в началото на двайсет и четвърти век. И тъй като разнообразието е основният материал за еволюцията, през двайсет и шести век вече сме били напълно различен вид. Всяко поколение се е приближавало все повече и повече до нещо, способно да процъфтява в този токсичен свят. В нещо все повече и повече различаващо се от човека. Можеш да си представиш социалните и икономическите последици от това. Цялата човешка цивилизация е започнала да се срива. Предполагам, че е имало геноцид. Може би краят е настъпил за четиресет ужасни години. Или за хиляда. Може би мащабна ядрена война е заличила милиарди за един месец. Сигурен съм, че мнозина са си мислели, че настъпва краят на света. Но ние никога няма да научим какво точно е станало. Знаем единствено какво има сега там.