„Въобразила съм си всичко — мрачно си помисли Моли, — този звук, усещането, че онази вечер в къщата е имало и друг човек. Просто така ми се е искало.“
Дали беше изключила всички лампи в кабинета? Не можеше да си спомни. Вратата беше затворена. Тя я отвори и потърси с ръка ключа. Когато в стаята стана светло, нещо привлече вниманието й. Някакво движение навън. Човек? Да. На светлината на лампата Моли видя Уоли Бари, застанал на моравата само на няколко крачки от прозореца, загледан в нея. Тя нададе уплашен вик и се завъртя.
И внезапно кабинетът се преобрази. Отново имаше ламперия, както… преди… Ето го Гари, седнал с гръб към нея на бюрото си — отпуснат напред, целият облян в кръв.
Кръвта се стичаше от дълбока рана на главата му, попиваше в дрехите на гърба му, събираше се на бюрото и образуваше локва на пода.
Моли се опита да изкрещи, но не успя. Тя се завъртя и умолително погледна към Уоли за помощ, но той беше изчезвал. По ръцете, лицето и дрехите й имаше кръв.
Зашеметена, Моли със залитане излезе от кабинета, качи се в стаята си и се свлече на леглото.
Събуди се дванайсет часа по-късно, все още замаяна от сънотворното. Разбираше, че оживелият кървав ужас е само част от непоносимия кошмар, в който се е превърнал животът й.
77.
Фран знаеше, че ако се опита да чете в леглото, веднага ще заспи, затова си облече удобна стара пижама, настани се на кожения фотьойл и вдигна крака върху табуретката.
Първо се зае с материала за Гари Лаш. Учил в добра гимназия и колеж, но не в най-престижните. „Обзалагам се, че не са го приели“ — каза си тя. — Завършил със среден успех, после продължил в медицинския университет „Меридиън“ в Колорадо. След това постъпил на работа при баща си. Скоро баща му починал и Гари оглавил болницата.
И звездата му започнала да изгрява. Годежът с богатата Моли Карпентър. Все повече статии за болницата „Лаш“ и нейния обаятелен шеф. После за Гари и неговия партньор Питър Блак, основали „Ремингтън Хелт Мениджмънт“ с финансовата помощ на Калвин Уайтхол.
Пищната му сватба с Моли. Репортажи за красивата двойка — Гари и Моли на бенефиси, благотворителни балове и така нататък.
Успоредно продължаваха статиите за болницата и здравноосигурителния фонд, включително докладите на Гари пред медицински форуми. Фран прочете някои. Обичайните празни приказки, реши тя и ги отдели настрани.
Всичко останало беше свързано със смъртта му. Купища материали за убийството, процеса и Моли.
Фран неохотно реши, че няма абсолютно никакви данни Гари Лаш да е бил нещо повече от обикновен лекар, достатъчно умен, за да се ожени за богата жена и да влезе в бизнеса със здравното осигуряване. Поне до убийството му.
Е, идваше ред на всемогъщия Калвин Уайтхол, с въздишка си помисли тя. Четирийсет минути по-късно очите й пареха от умора.
— Този тип вече е нещо друго — гласно каза тя. — Струва ми се, че подходящото определение за него е „безмилостен“, не „всемогъщ“. Цяло чудо е, че не са го прибрали зад решетките.
Списъкът от дела, заведени срещу Кал Уайтхол през годините, изпълваше много страници. Няколко от тях бяха уредени със „запазена в тайна сума“, докато повечето бяха прекратявани в негова полза.
Имаше голям брой статии за бъдещото поглъщане на по-малки здравноосигурителни фондове от „Ремингтън Хелт Мениджмънт“, споменаваше се и за вероятността да бъде погълнат самият „Ремингтън“.
„Сделката със сливането, наистина е заплашена — помисли си Фран, без да престава да чете. — Уайтхол има много пари, но според тези статии, някои от най-големите акционери на конкурентната «Америкън Нашънъл» също са достатъчно богати. Всички те вярват, че бъдещето на медицината в страната се нуждае от личност като президента на «Америкън», бившият министър на здравеопазването.“
За разлика от Гари Лаш, Уайтхол не се занимаваше с благотворителност. Един факт обаче бързо разсъни Фран. Навремето Калвин Уайтхол бе членувал в комисията на фонда заедно с баща й! Името му се споменаваше в статиите за присвояването. „Изобщо не знаех, че е участвал — помисли си тя. — Но откъде и да зная? Тогава бях още малка. Мама не говореше за случая и скоро след самоубийството на татко двете напуснахме Гринидж.“
В статиите имаше няколко размазани снимки на баща й. Надписите под тях не бяха ласкателни.
Фран стана и отиде до прозореца. Минаваше полунощ и макар много от апартаментите да светеха, беше ясно, че градът потъва в сън.