Ето защо в събота привечер Филип Матюс се отправи към ресторант „Морски фар“ в Роуейтън. Около паркинга, на който бе убита Анамари Скали, вече нямаше полицейска лента. Въпреки лошото състояние на настилката и почти изтритите бели линии, обозначаващи местата за паркиране. Въпреки това беше използваем. По нищо не личеше, че там е загинала млада жена, заради която Моли Лаш може да прекара остатъка от живота си в затвора, защото по обувката и в колата й е била открита кръв от жертвата.
Филип водеше със себе си свой доверен детектив. Двамата подготвяха защитата, която щеше да представи в съда.
Моли беше казала, че когато онази вечер излизала от ресторанта, от паркинга потеглял средно голям седан. Детективът вече беше установил, че поне в продължение на няколко минути преди да си тръгне Анамари, заведението не е напуснал нито един клиент.
Според Моли, тя се насочила право към автомобила си. На идване забелязала на паркинга джип, но не знаела дали е на Анамари. Детективът смяташе, че трябва да е стъпила в кръвта, която впоследствие бяха открили по подметката й, и че е оставила отпечатък в колата си.
„Всички доказателства са косвени — ядосано си помисли Филип и закрачи към ресторанта. — Кръвта по обувката й е единствената сериозна улика, която я свързва с убийството. Ако убиецът е бил в седана, това означава, че е чакал на паркинга, защото Моли го е видяла да потегля от там. Значи след като е убил Анамари, той е изтичал при автомобила си и е напуснал паркинга в момента, в който Моли е излизала от ресторанта. Оръжието на убийството не беше открито. Мога да изтъкна предположението, че на асфалта са се стекли няколко капки кръв от ножа и че Моли случайно ги е настъпила, без да забележи… Но остава още един въпрос, който все още не сме в състояние да обясним — каза си адвокатът, докато хвърляше последен поглед към паркинга. — Мотивът на неизвестния убиец. Защо някой е проследил Анамари Скали до ресторанта, изчакал я е да излезе и я е убил? Нищо в личния й живот, освен връзката й със съпруга на Моли преди години, не насочва към възможна причина. Фран Симънс имаше някаква теория за болницата, която беше свързана с Анамари. Мога само да се надявам, че ще открие нещо — при това скоро!“
Когато влезе в ресторанта, Филип с радост видя, че на бара е Боби Бърк. Още по-голямо облекчение го изпълни, когато не забеляза Гладис Флугъл. Детективът го бе предупредил, че нейната версия за това как Моли се опитала да попречи на Анамари да си тръгне и се втурнала след нея с всяко следващо повтаряне ставала все по-сензационна.
Филип седна на бара.
— Здрасти, Боби — каза той. — Ще ми дадеш ли едно кафе?
— Божичко, колко сте бърз, господин Матюс. Предполагам, че госпожица Симънс веднага ви е позвънила.
— За какво говориш, Боби?
— Преди час телефонирах на госпожица Симънс и й оставих съобщение.
— Какво съобщение?
— За онази двойка, която търсехте и която беше тук в неделя вечер, спомняте ли си? Днес случайно се отбиха да обядват. От Норуок са. Оказа се, че в понеделник сутрин заминали за Канада и се върнали едва снощи. Можете ли да повярвате, те дори не знаеха какво се е случило! С удоволствие щели разговарят с вас. Казват се Хилмър. Артър и Джейн Хилмър.
Боби сниши глас.
— Господин Матюс, само между нас да си остане, но когато им обясних какви показания е дала на ченгетата Гладис, те се изсмяха. Не били чули госпожа Лаш да вика два пъти „Анамари“. Според тях, извикала само веднъж. И били сигурни, че не е извикала „Почакай!“ Всъщност, госпожа Хилмър извикала „Почакайте“, за да се опита да привлече вниманието на Гладис, когато минавала покрай тях.
Филип Матюс знаеше, че с годините е станал циник. Хората бяха толкова предсказуеми и никога не го разочароваха. В този момент обаче се чувстваше като дете в Страната на чудесата.
— Дай ми номера на семейство Хилмър, Боби — рече той. — Това е чудесна новина!
Момчето се усмихна.