— Има още нещо, господин Матюс. Те ми казаха, че на идване онази вечер забелязали на паркинга някакъв тип да седи в средно голям седан. Дори успели добре да видят лицето му, защото когато паркирали, го осветили с фаровете си. Могат да го опишат. Убеден съм, че такъв човек изобщо не е влизал тук, господин Матюс. Тогава почти нямаше клиенти и си спомням отлично.
„Моли още в началото каза, че видяла от паркинга да потегля средно голям седан — помисли си Филип. — Може би най-после успяхме да открием каквото ни трябва.“
— Семейство Хилмър казаха, че тази вечер щели да се приберат вкъщи най-рано към девет, господин Матюс. Но ако някой искал да ги види след това, можел да заповяда. Разбират колко важно може да се окаже това за госпожа Лаш и са готови да помогнат.
— Ще ги чакам пред вратата — отвърна адвокатът. — О, Господи, ще ги чакам пред вратата!
— Онази вечер паркирали точно до чисто нов мерцедес. Спомняли си го, защото било студено и искали да са колкото може по-близо до входа. Обясних им, че според мен това е била колата на госпожа Лаш.
— Явно не съм наел не когото трябва да ми помага в разследването, Боби. Откъде, си научил всичко това? — попита Филип.
Боби любезно се усмихна.
— Господин Матюс, баща ми е служебен защитник и е добър учител. И аз имам намерение да стана като него.
— Имаш страхотна основа — отвърна Филип. — Дай ми кафето, Боби. Имам нужда от него.
Докато отпиваше, той се колебаеше дали да позвъни на Моли и веднага да й съобщи за семейство Хилмър, но после се отказа. „Ще изчакам докато лично се срещна с тях — реши адвокатът. — Възможно е да ми кажат и други неща. И трябва да заведа при тях художник — още утре — за да получим представа за човека, когото са видели на паркинга. Това може да се окаже нашето спасение! О, Моли — помисли си Филип, представил си тъжното й, измъчено лице. — Бих дал дясната си ръка, за да те избавя от този кошмар. Бих дал всичко на света, за да те видя отново усмихната.“
82.
Калвин Уайтхол методично подготвяше Лу за задачата му в Уест Рединг. Той подчерта, че елементът на изненада е от основно значение за успеха на плана.
— Надявам се, че прозорецът на терасата на лабораторията ще е отворен, за да можеш безшумно да хвърлиш вътре напоени с бензин парцали. Иначе няма да имаш друг избор, освен да счупиш стъклото — каза Кал. — Сега разбирам, че фитилът на нашето малко устройство е къс, но би трябвало да ти даде достатъчно време, за да се спуснеш по стълбата и да се отдалечиш от сградата преди експлозията.
Нокс внимателно слушаше обясненията на Кал. Доктор Лоуг му позвънил, ужасно развълнуван от предстоящото интервю. Било ясно, че изгаря от нетърпение да покаже на Фран Симънс своята лаборатория и Лу можел да разчита, че двамата ще са там, когато избухне бомбата.
— Ако открият останките им в лабораторията, случаят много повече ще прилича на злополучен инцидент — небрежно рече Кал, — но ако са долу, може и да успеят да избягат от къщата. От горния етаж обаче няма да могат да успеят — продължи той. — Вратата към терасата е с две отделни ключалки и доктор Лоуг винаги я държи заключена, защото се страхува, че ще го убият.
„И има право“ — помисли си Нокс, но после призна пред себе си, че както обикновено, Кал проявява забележителна педантичност, която несъмнено щеше да гарантира успеха му.
— Освен ако ти не прецакаш работата, Лу. Излишно е да ти казвам, да внимаваш! Пожарът и експлозията ще се погрижат и за доктора, и за Фран Симънс. Къщата е над стогодишна, вътрешното стълбище е съвсем тясно и стръмно. Ако взривът е толкова мощен, колкото предполагам, няма начин да се измъкнат от лабораторията, да изтичат по коридора и да се спуснат по стълбището навреме. Но разбира се, трябва да си готов и за такава възможност.
С други думи Кал му казваше, че трябва да носи пистолета си. Бяха минали седем години, откакто не бе стрелял с него, но някои навици никога не се забравяха. Като да караш велосипед или да плуваш, помисли си Лу. Последния път изборът му се беше спрял върху друго оръжие — здрав, остър нож.
Къщата се намираше в уединена гориста местност. Някой все пак можеше да чуе взрива, но Кал го увери, че щял да има достатъчно време да напусне района и да се върне на шосето, преди да се появят полицията и пожарникарите. Нокс се опитваше да не проявява външно нетърпението си. Достатъчно често бе ходил във фермата и познаваше околността, а и определено можеше да се грижи за себе си.
В пет часа напусна апартамента. Беше прекалено рано, но Кал бе предвидил всички евентуални възможности за забавяне като например улични задръствания.