— Аха.
— Моли, кълна се, че наистина започваш да си спомняш. Трябваше по-рано да се напиеш. Просто си седи тук и се отпусни. Ще отида да ти напълня чашата.
Моли се прозя, докато Джена взе празната чаша и забърза към кухнята.
— Трак-трак-трак — гласно каза Моли в синхрон с тракането на високите токчета на Джена по пода в коридора.
91.
На път за Гринидж Филип реши, че трябва да предупреди Моли поне няколко минути преди да пристигне при нея. Той набра номера й и напрегнато зачака да отговори тя или Джена.
На десетото иззвъняване го обзе силна тревога. Или Моли спеше толкова дълбоко, че не чуваше телефона, или го беше изключила.
„Но тя не би го направила — каза си Филип. — Съвсем малко хора имат номера й и точно в този момент Моли определено не би желала да прекъсва връзката си с тях.“
Спомни си разговора им същия следобед. Гласът й звучеше толкова апатично, толкова унило. „Може би вече спи. Не, Джена е при нея“ — сети се той, докато завиваше на кръстовището към нейната улица.
„Но Джена може да си е тръгнала рано. — Филип погледна часовника на таблото: 22:00. — Вече е доста късно. Може би все пак се е унесла. Дали да не обърна и да си отида вкъщи?“
Не. Даже да се наложеше да измъкне Моли от леглото, щеше да й разкаже за показанията на семейство Хилмър. Нищо не можеше да я успокои повече от тази новина. Струваше си да я събуди.
Когато наближи къщата, го изпревари полицейски автомобил с включени светлини. Ужасен, той видя, че колата завива по алеята към къщата на Моли.
92.
Джена се върна в кабинета с чаша вино.
— Хей, какво правиш? — попита тя.
Моли стоеше до канапето, върху което по-рано двете бяха разглеждали снимките.
— Спомням си — с надебелял език отвърна тя, взе чашата и я вдигна в иронична наздравица. — Господи, само ни виж — каза Моли и хвърли една от фотографиите върху масичката. — Тогава бяхме щастливи… или поне така си мислех.
Джена се усмихна.
— Наистина бяхме щастливи, Моли. Четиримата добре се забавлявахме. Жалко, че трябваше да свърши.
— Аха. — Моли отпи от виното и се прозя. — Затварят ми се очите. Извинявай…
— Сега най-добре си допий чашата и хубаво се наспи.
— Четиримата — сънено повтори Моли. — С теб ми е приятно, Джен, но не и с Кал.
— Кал не ти харесва, нали, Моли?
— И ти не го харесваш. Всъщност, мисля, че го мразиш. Затова вие с Гари…
Моли смътно осъзна, че взимат чашата от ръката й, после усети, че ръката на Джена я прегръща през кръста, Джена поднася чашата към устните й и успокоително шепне:
— Пий, Моли, продължавай да пиеш…
93.
— Това е колата на Джена — каза на Джейкъбс Фран Симънс, когато завиха по алеята пред къщата. — Трябва да побързаме — тя е вътре с Моли!
Прокурорът беше пътувал в полицейския автомобил заедно с Фран и двама полицаи. Фран отвори вратата още преди да спрат. Когато изскочи навън, тя видя, че зад тях се приближава друга кола.
Без да обръща внимание на мъчителните болки в глезена си, репортерката се втурна нагоре по стълбището и натисна звънеца.
— Какво става, Фран?
Тя се завъртя и видя, че към нея се приближава Филип Матюс. „Дали и той се страхуваше за Моли?“ — за миг се зачуди Фран.
— Да не би нещо да се е случило с Моли, Фран? — Сега адвокатът стоеше до нея между двамата полицаи.
— Филип! Джена е! Тя е била! Трябва да е била тя. Тя е другият човек, който е бил тук вечерта, когато е бил убит Гари Лаш. Не смее да позволи на Моли да си спомни. Знае, че Моли я е чула да бяга от къщата. Отчаяна е. Трябва да я спрем! Сигурна съм, че съм права.
— Разбийте вратата — нареди на полицаите Джейкъбс.
Направена от здрав махагон, вратата им отне цяла скъпоценна минута преди да изскочи от пантите и да се стовари на пода.
Когато се втурнаха във фоайето, в къщата отекна друг звук — истеричните писъци за помощ на Джена.
Завариха я коленичила до канапето в кабинета, върху което лежеше Моли, отпуснала глава върху снимката на убития си съпруг — Гари Лаш. Очите й бяха отворени. Ръката й неподвижно висеше отстрани. На пода лежеше прекатурена чаша и съдържанието й попиваше в дебелия килим.
— Не знаех какво прави! — изплака Джена. — Всеки път щом е излизала от стаята трябва да е разтваряла сънотворни във виното. — Тя прегърна безжизненото тяло на Моли и започна да я люлее назад-напред. — О, Моли! Събуди се, събуди се…