— Кал — мъчейки се да скрие раздразнението си, отвърна Джена, — знаеш, че оставих съобщение на телефонния й секретар. Ако искаше компания, щеше да ми се обади. Очевидно тази вечер предпочита да остане сама.
— И все пак не разбирам защо се е върнала в онази къща — рече той. — Искам да кажа, нима може да влезе в кабинета, без да си помисли за вечерта на убийството, без да си спомни как е взела статуетката и е разбила черепа на бедния Гари? Дори самата мисъл би ме ужасила.
— Кал, вече те помолих да не споменаваш за това. Моли ми е най-добрата приятелка и аз я обичам. Тя не си спомня нищо за смъртта на Гари.
— Така твърди тя.
— И аз й вярвам. След като вече си е вкъщи, възнамерявам да съм с нея винаги, когато поиска. А когато не ме иска, ще уважа желанието й. Разбираш ли?
— Много си сладка, когато си бясна и се мъчиш да не го проявяваш, Джен. Излей си яда. Ще се почувстваш по-добре.
Калвин Уайтхол бутна стола си назад и се приближи към нея. Той беше едър, широкоплещест мъж на около четирийсет и пет години. Рижата му коса оплешивяваше. Гъстите вежди над леденосините очи подсилваха властното му изражение.
Нищо в присъствието и поведението на Кал не загатваше за скромния му произход. Беше положил много усилия, за да се дистанцира от евтината двуфамилна къща в Едмира, Ню Йорк, в която бе израснал.
Стипендията в „Йейл“ и способността му бързо да усвои маниерите на по-богатите си съученици му бяха помогнали да направи забележителна кариера в деловия свят. Често се шегуваше, че единственото ценно нещо, което получил от родителите си, било името — поне то звучало достолепно.
И след всички тези години, вече собственик на разкошно обзаведена къща с дванайсет стаи в Гринидж, Кал водеше живота, за който бе мечтал още в малката спартанска спалня, негово убежище от родителите му, прекарващи вечерите си в наливане с евтино вино и кавги. Когато свадите им ставаха прекалено шумни или се стигаше до бой, съседите викаха полиция. Кал започна да се ужасява от воя на полицейска сирена, свикна с презрението в очите на съседите, с подигравките на съучениците си и с подмятанията за калпавите му родители.
Той беше много умен, достатъчно умен, за да съзнава, че единственият начин да се измъкне от там е образованието и действително, учителите му скоро разбраха, че е надарен с почти гениален интелект. В онази спалня с хлътнал под, олющени стени и слаба крушка на тавана Кал учеше и ненаситно четеше, като се съсредоточаваше особено върху възможностите и бъдещето на компютрите.
На двайсет и четири годишна възраст, след като получи магистърска степен по бизнес администрация, постъпи на работа в перспективна компютърна компания. На трийсет, малко след преместването си в Гринидж, успя да изтръгне управлението й от ръцете на несведущия собственик. Така получи първата си възможност да играе на котка и мишка, да мъчи жертвата си, като в същото време знае, че накрая със сигурност ще спечели. Удоволствието да убива уталожваше стаения в душата му гняв към бащиния тормоз и необходимостта да се подмазва на шефовете си.
Няколко години по-късно продаде компанията за цяло състояние и сега умело ръководеше безбройните си делови предприятия.
Нямаше деца и благославяше Господ, че вместо да се побърка на тази тема като Моли Лаш, Джена посвещаваше неизчерпаемата си енергия на своята адвокатска практика в Манхатън. Тя също участваше в плана му. По пътя към завладяването на Гринидж. Избра я внимателно — поразително красива, интелигентна млада жена от добро семейство с ограничени финансови възможности. Отлично разбираше, че животът, който можеше да й осигури, неудържимо я привлича. Също като него, и тя обожаваше властта.
А той обожаваше да си играе и с нея. Сега Кал великодушно й се усмихна и я погали по косата.
— Извинявай — разкаяно каза той. — Просто ми се струва, че Моли ще ти се зарадва, макар и да не ти е позвънила. За нея е цяло изпитание да се прибере в онази пуста къща. Трябва да се чувства ужасно самотна. В затвора постоянно е имала компания, въпреки че тази компания не й е допадала.
Джена отблъсна ръката на съпруга си.
— Престани. Знаеш, че мразя да ми рошиш косата. — После рязко прибави: — Утре имам заседание и трябва да се приготвя.
— Винаги се подготвяй. Това е то добрият адвокат. Не ме попита за днешните ни заседания.
Кал беше председател на директорския борд на болницата „Лаш“ и „Ремингтън Хелт Мениджмънт“.