— Все още не е съвсем сигурно — доволно усмихнат продължи той. — „Америкън Нашънъл Иншуърънс“ също искат онези здравноосигурителни фондове, но ние ще успеем да ги пипнем. И тогава ще сме най-силни в целите Източни щати.
Тя изгледа съпруга си с неохотно възхищение.
— Винаги получаваш каквото поискаш, нали?
Кал кимна.
— Имам и теб, нали?
Джена натисна бутона под масата, за да повика прислужницата.
— Да — тихо отвърна тя. — Предполагам, че си прав.
10.
„Движението по 1–95 започва да става типично за Калифорния“ — помисли си Фран, проточила шия в търсене на възможност да се престрои в друго платно. Съжаляваше, че не е минала по Мерит Паркуей. Караваната пред нея издаваше толкова мощен грохот, че сякаш имаше бомбардировка, но се движеше с петнайсет километра под ограничението на скоростта, което правеше пътуването зад него двойно по-неприятно.
През нощта облаците се бяха разнесли и както неангажиращо се бе изразил говорителят по Си Би Ес: „Днес ту ще е слънчево, ту облачно с вероятност от превалявания.“
Това включваше почти всички възможности, реши Фран, после осъзна, че мисли за времето и пътните условия, защото е нервна.
Докато автомобилът я приближаваше към Гринидж и срещата й с Моли Карпентър Лаш, тя постоянно се връщаше към самоубийството на баща си. Знаеше причината. По пътя за дома на Моли щеше да мине покрай „Барли Армс“, ресторантът, в който ги бе завел с майка й на последната им семейна вечеря.
Връхлетяха я подробности, за които не се беше сещала от години, странни дребни факти, кой знае защо останали в паметта й. Помисли си за вратовръзката, която носеше баща й — ситен шахматен орнамент на син фон. Ужасно скъпа вратовръзка — когато получиха сметката, майка й не успя да се сдържи. „Да не е шита със златни конци, Франк? Това е безбожна цена за някакво си парче плат“ — упрекна го тя.
„Онази вечер си я сложи за пръв път — помисли си Фран. — В ресторанта мама се пошегува, че я пазел за завършването ми. Дали е вложил нещо символично в това, че бе сложил нещо толкова екстравагантно скъпо, макар да е знаел, че се кани да се самоубие заради финансови проблеми?“
Отбивката за Гринидж наближаваше. Фран излезе от 1–95, като отново си напомни, че Мерит е много по-пряк път, после се съсредоточи върху местните улици. Само след три километра те щяха да я отведат в квартала, в който беше прекарала четири години от живота си. Откри, че трепери, въпреки топлината в колата.
Четири от най-важните й години, каза си тя. Определено.
Докато минаваше покрай „Барли Армс“, Фран не откъсваше очи от пътя пред себе си и не си позволи дори бегъл поглед към отчасти скрития паркинг, където баща и бе седнал на задната седалка на автомобила им и се бе самоубил.
Съзнателно избегна и улицата, на която бяха живели през онези четири години. Друг път, реши тя. Няколко минути по-късно спря пред дома на Моли, двуетажна къща с мазилка, боядисана в слонова кост, и тъмнокафяви капаци на прозорците.
Едва натисна звънеца и вратата се отвори. На прага застана пълна, шейсетинагодишна жена със сива коса и остри птичи очи. Фран разпозна лицето й от снимките във вестникарските материали за процеса. Една Бари, икономката, дала такива унищожителни показания срещу Моли. „Защо ли отново я е наела?“ — зачуди се Фран.
Докато си събличаше шлифера, по стълбището се разнесоха стъпки. Миг по-късно се появи Моли и бързо пресече фоайето, за да я посрещне.
Известно време двете стояха една срещу друга и се изучаваха. Моли носеше джинси и синя риза с навити до лактите ръкави. Косата й беше вдигната нагоре и небрежно прихваната с шнола, така че кичурите падаха около лицето й. Както бе забелязала Фран още пред затвора, тя изглеждаше ужасно слаба и покрай очите й започваха да се образуват фини бръчици.
Репортерката носеше любимото си всекидневно облекло, отлично ушит костюм с панталон на тънко райе, но сега внезапно се почувства прекалено издокарана. После рязко си напомни, че ако има намерение да се справи добре с тази задача, трябва да разграничи настоящата си самоличност от неуверената тийнейджърка в „Крандън“.
Моли заговори първа.
— Страхувах се, че ще се откажеш, Фран. Вчера толкова се изненадах, когато те видях пред затвора, и ужасно се впечатлих, когато снощи се появи по новините. И тогава ми хрумна безумната идея, че навярно би могла да ми помогнеш.