Питър влезе в къщата и отиде направо в библиотеката. Там винаги беше уютно. В камината бумтеше огън, а по телевизията предаваха новини. Педро незабавно се появи и зададе дежурния си въпрос:
— Както обикновено ли, господине?
„Обикновено“ означаваше скоч с лед, освен в случаите, в които за разнообразие пиеше бърбън или водка.
Отпивана на малки, приятни глътки, първата чаша започна да отпуска нервите му. Чинията с пушена сьомга залъга глада му. Не вечеряше поне час след като се прибереше вкъщи.
Питър отнесе второто си уиски под душа, а после и в спалнята, където си обу памучен панталон и си облече кашмирена риза. Накрая, вече почти напълно отпуснат и донякъде забравил тревожното усещане, че нещо не е наред, той слезе на долния етаж.
Питър Блак често вечеряше с приятели. След като отново се бе превърнал в ерген, започнаха да го засипват покани от привлекателни жени. Когато си оставаше вкъщи, обикновено взимаше на масата книга или списание. Тази вечер обаче направи изключение. Докато ядеше печена риба меч със задушени аспержи и отпиваше от чаша „Сейнт Емилиън“, той размишляваше за заседанията около сливането, които трябваше да проведат.
Не обърна внимание на иззвъняването на телефона в библиотеката. Педро щеше да каже да го потърсят по-късно. Затова, когато икономът влезе в трапезарията с мобифона в ръка, лекарят раздразнено повдигна вежди.
— Извинете, докторе — като затисна слушалката с ръка, прошепна прислужникът, — но реших, че сигурно ще искате да говорите. Търси ви госпожа Лаш. Госпожа Моли Лаш.
Питър Блак замръзна на място, после, без изобщо да усети великолепния вкус на виното, рязко пресуши на един дъх чашата си и протегна ръка към телефона. Дланта му трепереше.
13.
Моли беше дала на Фран списък на хората, които репортерката можеше да започне да интервюира. На първо място стоеше партньорът на съпруга й доктор Питър Блак…
„След смъртта на Гари той не пожела да разговаря с мен“ — каза тя.
После идваше Джена Уайтхол:
„Спомняш си я от «Крандън», Фран.“
Съпругът на Джена — Кал:
„Когато имаха нужда от пари, за да създадат «Ремингтън», Кал уреди финансирането“ — поясни Моли.
Нейният адвокат Филип Матюс:
„Всички го смятат за невероятен, защото успя да ми извоюва лека присъда и след това да ме освободят условно. Щях повече да го харесвам, ако поне мъничко се съмняваше във виновността ми.“
Една Бари:
„Когато вчера се върнах, всичко беше в идеален ред. Като че ли изобщо не са изтекли пет и половина години.“
Фран я помоли да поговори с всеки от списъка и да им съобщи, че ще ги потърси. Но когато Една Бари й се обади, преди да си тръгне, Моли предпочете да не й споменава нищо.
Накрая отиде в кухнята, отвори хладилника и видя, че на идване госпожа Бари е наминала през деликатесния магазин. Там бяха ръженият хляб с кимион, пушената шунка и швейцарското сирене, за които я бе помолила. Тя ги извади и с наслада си приготви сандвич, после взе любимата си горчица с подправки.
„И туршия — помисли си Моли. — Не ми се е прияждала от години.“ Тя неволно се усмихна, отнесе чинията си на масата, направи си чай, после потърси местния вестник, който още не беше разгръщала.
Потръпна, когато видя снимката си на първа страница. Надписът отдолу гласеше: „Освобождават Моли Карпентър Лаш след пет и половина години затвор“. Репортажът повтаряше подробностите около смъртта на Гари, признаването й за виновна и изявлението й на излизане от затвора.
Най-трудно й бе да прочете материала за семейството си. В статията се разказваше за предците й, стълбове на обществото в Гринидж и Палм Бийч, изреждаха се техните постижения и благотворителна дейност. Споменаваше се и за забележителната кариера на баща й, както и за тази на бащата на Гари, а също и за образцово действащия здравноосигурителен фонд, основан от Гари и доктор Питър Блак.
„Те са добри хора, постиженията им са забележителни, но заради мен всичко е превърнато в злостни клюки“ — помисли си Моли. Вече не изпитваше глад и побутна чинията със сандвича настрани. Както и по-рано през деня, я обзе умора и сънливост. В затвора я бяха лекували от депресия и психиатърът й бе препоръчал да отиде при лекаря, при когото е ходила преди процеса.
— Ти ми каза, че си харесвала доктор Даниълс, Моли. Чувствала си се спокойно с него, защото ти е вярвал, че не си спомняш нищо за смъртта на Гари. Не забравяй, изтощението е един от симптомите на депресията.