— Ти си жива реклама на диетата, която спазваш — съгласи се Моли. — Някой ден ще последвам съвета ти. Но не сега. — Тя остави чашката си с кафе. — Джен, днес тук беше Фран Симънс. Сигурно си я спомняш. Бяхме съученички в „Крандън“.
— Баща й се самоуби, нали така? Защото беше задигнал парите за библиотеката.
— Точно така. Сега е репортерка в НАФ-ТВ. Ще направи предаване за смъртта на Гари по „По истински случай“.
Джена Уайтхол не се и опита да скрие стъписването си.
— Моли, не!
Моли сви рамене.
— Не очаквах да ме разбереш дори и ти. Зная, че няма да одобриш и друго. Джена, решила съм да се видя с Анамари Скали. Знаеш ли къде е?
— Ти си полудяла! Защо, за Бога, искаш да се срещнеш с онази жена? Като си помислиш… — Гласът на Джена секна.
— Като си помислиш, че ако не се беше сваляла на съпруга ми, той все още можеше да е жив ли? Това искаше да кажеш, нали? Съгласна съм, но просто трябва да се срещна с нея. Още ли живее тук?
— Нямам представа къде е. Доколкото разбрах, приела е предложението на Гари да напусне града и оттогава никой не я е виждал. Щяха да я призоват да свидетелства в съда, но след като ти се призна за виновна, вече нямаше нужда.
— Джен, искам да помолиш Кал да накара хората си да я открият. И двете знаем, че Кал може да направи всичко или поне да намери някой, който да го свърши вместо него.
От години се шегуваха с тази дарба на съпруга й, но сега Джена не се засмя.
— Това не ми харесва! — с напрегнат глас откликна тя.
Моли си помисли, че разбира причините за неохотата й.
— Трябва да ти кажа нещо, Джена. Аз платих цената за смъртта на Гари, независимо дали съм виновна за нея. Смятам, че съм си заслужила правото да зная какво всъщност се е случило онази вечер и защо. Трябва да се опитам да проумея собствените си постъпки и реакции. Може би после ще съм в състояние да продължа нататък. Трябва да се помъча да си изградя нещо, което поне да прилича на нормален живот.
Тя се изправи, отиде в кухнята и се върна със сутрешния вестник.
— Сигурно вече си го видяла. Такива публикации ще ме преследват до края на дните ми.
— Видях го. — Джена бутна вестника настрани и стисна ръцете на Моли. — Виж, и болниците, също като хората, могат да изгубят репутацията си заради скандали. Всички истории за смъртта на Гари, включително за връзката му с млада медицинска сестра, последвани от процеса, нанесоха страхотен удар на болницата „Лаш“. Тя е полезна за обществото и „Ремингтън Хелт Мениджмънт“ процъфтява в момент, в който много други здравноосигурителни фондове затъват все по-надълбоко. Моля те, заради самата теб, заради болницата, разкарай онази Фран Симънс и забрави за Анамари Скали.
Моли поклати глава.
— Просто го обмисли, Моли — настоя Джена. — Знаеш, че независимо от всичко, ще продължа да те подкрепям, но моля те, поне го обмисли.
— Отиваме в града и аз се подлагам на пълен ремонт в онзи салон. Нали?
Джена се усмихна.
— Чудесно. — Тя се изправи. — Е, най-добре да си тръгвам. Кал ме чака.
Хванати за ръка, двете се насочиха към вратата. Вече стиснала бравата, Джена се поколеба и каза:
— Понякога ми се иска да можем да се върнем в „Крандън“ и да започнем всичко отначало, Мол. Тогава животът беше много по-лесен. Кал не е като нас с теб. Не играе по същите правила. Всеки, заради когото губи пари, се превръща в негов враг.
— Включително и аз ли? — попита Моли.
— Боя се, че е така. — Джена отвори вратата. — Обичам те, Моли. Непременно заключи и включи алармената система.
14.
Когато Фран постъпи в кабелния канал, Тим Мейсън, трийсет и шест годишният спортен коментатор в НАФ-ТВ, беше на почивка. Израснал в Гринидж, той бе живял там и впоследствие, в продължение на една година, докато работеше като стажант-репортер в „Гринидж Таим“. Тъкмо тогава беше осъзнал, че го интересуват спортните страници и затова се прехвърли във вестник в северната част на щата Ню Йорк.
Скоро вече работеше в местната телевизия и няколкото премествания през следващите дванайсет години го бяха довели до големия му пробив в спортния отдел на НАФ. Едночасовите вечерни новини на канала се изкачваха в рейтинга на трите съседни щата и Тим Мейсън бързо стана известен като най-добрият от новото поколение спортни коментатори.
Слаб, с асиметрично лице, излъчващо момчешки чар, приветлив и спокоен по природа, Тим разпалено коментираше и обсъждаше спортните събития, което пораждаше искрени симпатии между него и страстните запалянковци.