— Докторе, знаете, че имам намерение да подготвя предаване за Моли Лаш и смъртта на съпруга и — директно започна тя. — Разбрах, че Моли ви е дала разрешение да разговаряте открито с мен.
— Точно така.
— Била ли е ваша пациентка преди убийството на мъжа й?
— Не. Познавах родителите й, най-вече от кънтри клуба. Срещал съм Моли там още като малка.
— Някога забелязвали ли сте да се държи агресивно?
— Никога.
— Вярвате ли, че не е в състояние да си спомни подробностите за смъртта на съпруга й? Почакайте, ще се изразя по друг начин. Вярвате ли, че не може да си спомни подробностите за смъртта на съпруга й или от момента, в който го е открила смъртно ранен?
— Вярвам, че Моли казва истината такава, каквато е според нея.
— По-точно?
— Случилото се в онази вечер е толкова мъчително, че тя го е скрила дълбоко в подсъзнанието си. Не зная дали някога ще го извади от там.
— Ако все пак възстанови част от спомените си за онази вечер — например за чувството си, че когато се е прибрала, в къщата е имало друг човек — смятате ли, че те ще са достоверни?
Джон Даниълс си свали очилата и избърса стъклата. После отново си ги сложи и в същото време осъзна, че колкото и да бе нелепо, е станал прекалено зависим от тях, че се чувства уязвим, ако говори без очила.
— Моли Лаш страда от дисасоциатиативна амнезия. Това означава бели петна в паметта, свързани с извънредно стресиращи и травмиращи събития. Очевидно в тази категория попада и смъртта на съпруга й, както и да е бил убит. Някои пациенти реагират добре на хипноза и са в състояние да си възвърнат важни, често достоверни спомени за събитието. Преди процеса Моли доброволно се съгласи да се подложи на хипноза, но нищо не излезе. Помислете за това. Тя беше емоционално опустошена след смъртта на съпруга си и се ужасяваше от предстоящия съд, с други думи, беше прекалено нестабилна, за да бъде успешно хипнотизирана.
— Има ли вероятност постепенно да възвърне цялата си памет, докторе?
— Иска ми се да можех да ви отговоря, че Моли има шанс да възстанови спомените си и да изчисти петното от името си. Честно казано обаче, според мен, каквото и да смята, че си е спомнила, няма да е непременно достоверно. Ако възвърне паметта си за случилото се онази вечер, има голяма вероятност да е запълнила празнотата с онова, което й се иска да се е случило. Тя може искрено да вярва, че наистина си спомня, но това не означава задължително, че се е случило точно така. Състоянието се нарича „ретроспективна подмяна на паметта“.
Когато се върна в автомобила си, Фран поседя няколко минути и обмисли следващия си ход. Наближаваше три и петнайсет. Офисите на „Гринидж Таим“ се намираха само на няколко преки. Внезапно се сети за Джо Хътник. Той работеше там и бе отразил освобождаването на Моли от затвора. Джо категорично я смяташе за виновна. „Дали не е отразявал и процеса й?“ — зачуди се тя.
Струваше й се сериозен човек и очевидно познаваше града.
„Може би го познава прекалено добре“ — прошепна някакъв глас в главата й. Навярно се бе занимавал и със самоубийството на баща й. Наистина ли искаше да се обърне към него?
Гъсти сиви облаци скриха късното зимно слънце. Март, толкова капризен месец, каза си Фран, докато продължаваше да се чуди какво да направи. Защо да не рискува, реши накрая тя и извади клетъчния си телефон.
Петнайсет минути по-късно вече се ръкуваше с Джо Хътник в малкия му офис в претъпкания с компютри отдел „Новини“ на „Гринидж Таим“. Петдесетинагодишен, с гъсти тъмни вежди и будни, интелигентни очи, той я покани да седне на миниатюрния диван, половината от който беше затрупан с книги.
— Какво те води в „Преддверието на Нова Англия“, както е известен нашият чудесен град, Фран? — Джо не изчака да му отговори. — Не, момент да се сетя. Моли Лаш. Носи се слух, че готвиш предаване за нея по „По истински случай“.
— Слухът се разнася прекалено бързо — отвърна тя. — Джо, може ли да разговаряме откровено?
— Разбира се. Стига това да не ми коства някой сензационен репортаж.
Фран повдигна — вежди.
— Ти определено си мой тип. Въпросът ми е дали си отразявал процеса на Моли?
— Че кой от колегите не е? Тогава нямаше нищо друго интересно и процесът ни запълваше новините.
— Джо, мога да изтегля цялата нужна информация от Интернет, но колкото и свидетелски показания да прочетеш, много по-лесно е да прецениш истината на основата на поведението на свидетелите, особено при кръстосан разпит.