— Виж, миличка, „Америкън Нашънъл Иншуърънс“ се оглавява от бивш министър на здравеопазването, който се кълне, че щял да реформира здравноосигурителните фондове. „Ремингтън“ все още има предимство за сливането, по в този безумен свят всяко захлаждане можела съсипе реколтата. Както и всеки намек за скандал може да провали сделката.
18.
„Не мога да разчитам на никого“ — помисли си Моли, когато се събуди. После погледна към часовника. Шест и десет. „Не е зле“ — каза си тя. Беше си легнала малко след като Джена си тръгна, което означаваше, че е спала седем часа. Много често в затвора изобщо не можеше да мигне.
Моли се протегна и без да иска, докосна с лявата си ръка празната възглавница до себе си. Никога не си беше представяла Гари до себе си на тясната затворническа койка, но сега постоянно усещаше отсъствието му, въпреки че бяха изтекли толкова години. Като че ли цялото това време беше само сън. Сън ли? Не — кошмар!
Беше се чувствала толкова силно свързана с него. „Ние сме сиамски близнаци“ — обичаше да казва тогава тя. Дали се бе заблуждавала?
„Говорех толкова самодоволно — помисли си Моли — и навярно съм била такава. Очевидно съм била и глупачка. Тя седна, вече съвсем будна. — Трябва да зная. Колко дълго е продължила връзката му със сестрата? Каква част от живота ми с Гари е била лъжа?“
Анамари Скали беше единственият човек, който можеше да й отговори.
В девет часа Моли телефонира в службата на Фран Симънс и й остави съобщение за доктор Даниълс. В десет позвъни на Филип Матюс. Беше ходила в офиса му само няколко пъти, но ясно можеше да си го представи. От прозореца му в Световния търговски център се разкриваше изглед към Статуята на свободата. Когато отиде при него, за да чуе плана му за защитата й, това й се стори нелепо — клиенти, заплашени от вероятността да бъдат изпратени в затвора, да виждат символа на свободата.
Спомняше си, че тогава му го каза и той отговори, че възприемал вида на статуята като предзнаменование: когато поемал някой клиент, целта му била да запази свободата му.
Филип спокойно можеше да има последния адрес на Анамари Скали, защото възнамеряваше да я разпита на процеса, помисли си тя. Поне щеше да започне търсенето си от там.
Филип Матюс се колебаеше дали да потърси Моли, затова когато секретарката му съобщи, че се обажда, бързо вдигна слушалката. Тя поглъщаше мислите му още от момента на излизането си от затвора. Още по-лошо стана на партито отпреди два дни, където основно забавление беше предсказването на бъдещето. Като гост, не можеше да избегне играта, въпреки че смяташе всякакви видове гадаене — хиромантия, астрология, карти таро — за пълна глупост.
Но ясновидката го изпълни с тревога. Тя разгледа избраните от него карти, намръщи се, отново размеси тестето и го накара да изтегли други, после безизразно заяви:
— Някой ваш близък, жена, струва ми се, се намира в сериозна опасност. Имате ли представа кой може да бъде?
Филип се мъчеше да се убеди, че е имала предвид клиента, обвинен в прегазване на пешеходец, който несъмнено щеше да излежи някаква присъда. Всички инстинкти обаче му подсказваха, че гадателката говори за Моли.
И сега тя потвърди опасенията му, като каза, че няма намерение да позволи на родителите си да отидат при нея в Гринидж.
— Поне засега — твърдо заяви Моли. — Искам да открия Анамари Скали, Филип. Имаш ли последния й адрес?
— Остави всичко това. Моля те. Вече е минало. Трябва да продължиш да живееш.
— Тъкмо това се опитвам да направя. И затова трябва да разговарям с нея.
Адвокатът въздъхна.
— Последният й известен адрес е апартаментът, в който е живяла по времето на смъртта на Гари. Нямам представа къде е сега.
Той усети, че Моли се кани да затвори, а ужасно искаше да я задържи.
— Идвам при теб. Ако не се съгласиш да излезем на вечеря, просто ще стоя там и ще тропам на вратата ти, докато не вдигна на крак съседите.
Тя си представи сцената. В гласа му се долавяше същата онази напрегнатост, която беше забелязала при разпита на свидетелите по време на процеса. Но въпреки това, засега не й се искаше да се среща с него.
— Нужно ми е още малко време, Филип. Виж, днес е четвъртък. Защо не дойдеш на вечеря в събота? Не искам да излизам. Ще приготвя нещо.
След кратко колебание, той реши засега да се задоволи с поканата.
19.
Една Бари зашиваше пълнено пиле. Това беше едно от любимите ястия на Уоли, особено, когато сама приготвеше плънката. Всъщност, използваше готова смес, но тайната се състоеше в добавянето на запържен лук, целина и подправки.