28.
В събота Една Бари се събуди ужасно нервна. Днес щеше да идва онази репортерка и трябваше да се погрижи Уоли да не е в къщата. Последните няколко дни синът й изглеждаше мрачен и след като видя Моли по телевизията, постоянно говореше, че искал да се срещне с нея. Предишната, вечер й беше заявил, че нямало да отиде в клуба, където обикновено прекарваше съботните сутрини. Създаден от властите на окръг Феърфийлд за пациенти като него, клубът обикновено бе едно от любимите му места.
„Ще помоля Марта да го вземе у тях“ — помиели ей Една, Марта Джоунс й беше съседка от трийсет години. И двете бяха вдовици и Марта много обичаше Уоли. Тя бе една от малкото, които можеха да го успокоят, щом се разстроеше.
Когато Фран позвъни на вратата в единайсет часа, Уоли вече го нямаше и Една успя да я посрещне достатъчно любезно, дори й предложи кафе. Репортерката прие.
— Защо просто не поседим в кухнята? — рече тя, докато си разкопчаваше шлифера.
— Както желаете. — Една справедливо се гордееше с идеално поддържаната си кухня, особено със съвсем новата кленова маса и столове, които беше купила от разпродажба.
Фран извади касетофона от чантата си и небрежно го остави на масата.
— Както знаете, госпожо Бари, идвам при вас, защото искам да помогна на Моли и съм убедена, че вие изпитвате същите чувства. Ето защо с ваше разрешение трябва да запиша разговора ни. Възможно е да се появи нещо, което да се окаже полезно за Моли. Сигурна съм, че тя повече от всякога е убедена в невинността си. Всъщност, Моли започва да си припомня някои неща за онази вечер и едно от тях е, че когато се е върнала от Кейп, в къщата е имало и друг човек. Ако успеем да го докажем, това ще доведе до реабилитирането й или поне до възобновяване на следствието. Би било прекрасно, нали?
Една Бари наливаше вода в кафеварката.
— Да, разбира се — отвърна тя. — О, божичко!
Когато видя, че госпожа Бари е разляла вода по плота, Фран присви очи. „Ръката й трепери. Нещо я измъчва. Забелязах, че е нервна, още когато я видях у Моли. И определено ми се стори напрегната, когато разговарях с нея по телефона, за да уговоря срещата.“
Докато уханието на кафе изпълваше кухнята, Фран се опита да накара Една Бари да се поотпусне.
— С Моли бяхме съученички в „Крандън“ — рече тя. — Казвала ли ви го е?
— Да. — Една извади чаши и чинийки от шкафа и ги постави на масата. Преди да седне, възрастната жена за миг се втренчи във Фран над очилата си.
Мислеше си за скандала с фонда за библиотеката, осъзна репортерката, после се помъчи да забрави тревогите си и да продължи с разговора.
— Но разбрах, че вие я познавате много по-отдавна, нали?
— О, да. Работех при родителите й, още когато тя беше съвсем малка. След като Моли се омъжи, те се преместиха във Флорида и тогава започнах да работя при нея.
— Значи сте познавали добре и доктор Лаш, така ли?
Една Бари се замисли.
— И да, и не, струва ми се. Ходех у тях три пъти седмично. Пристигах в девет и докторът винаги беше на работа. Рядко се връщаше до един, когато си тръгвах. Но ако имаха гости за вечеря — което се случваше доста често — Моли ме викаше да сервирам и почиствам. Всъщност, само тогава ги виждах заедно. Той винаги се държеше много любезно.
Фран забеляза, че Една Бари силно стиска устни, като че ли мислите й не бяха много приятни.
— Когато ги виждахте заедно, изглеждаха ли ви щастливи? — попита тя.
— До онзи ден, в който заварих Моли ужасно разстроена да си събира багажа за Кейп, никога не си бях помисляла, че могат да се карат. Преди това ми се струваше, че бездействието малко й тежи. Занимаваше се с благотворителност и отлично играеше голф, но понякога ми казваше, че работата й липсвала. И разбира се, тя също си имаше своите болки. Толкова искаше да има деца. След второто помятане изглеждаше променена, мълчалива и някак затворена в себе си.
Нищо в отговорите на Една Бари нямаше да е от полза на Моли, каза си Фран, когато половин час най-късно допиваше втората си чаша кафе. Оставаха й да зададе само още няколко въпроса.
— Госпожо Бари, когато онзи понеделник сте отишли на работа, алармената система не е била включена, нали?
— Не, не беше.
— Проверихте ли дали някоя врата не е било отключена, така че да е можел да влезе външен човек?