— Нямаше никакви отключени врати. — Гласът на Една Бари внезапно стана остър и зениците й се разшириха.
„Тук улучих — помисли си Фран. — Тя крие нещо.“
— Колко врати има в къщата?
— Четири — без да се замисля, отвърна икономката. — Входната и кухненската се отключват с един и същ, ключ. Вратата от дневната към терасата. Тя се отваря само отвътре. И вратата за мазето, която винаги е заключена и със спуснато резе.
— Проверихте ли всичките?
— Не лично, но полицията ги провери, госпожице Симънс. Защо питате за тях?
— Госпожо Бари, аз не оспорвам отговорите ви — помирително каза Фран.
Една Бари видимо омекна.
— Когато си тръгвах онзи петък следобед, проверих всички врати. Доктор Лаш винаги влизаше през входната. В понеделник сутрин резето на пода не беше заключено, което означава, че през уикенда някой е отварял вратата.
— Резето на пода ли?
— Нощем Моли винаги го заключваше. Когато дойдох, кухненската врата беше заключена. Сигурна съм.
Страните на Една Бари бяха зачервени. Фран виждаше, че още малко и ще се разплаче. Дали се страхуваше, защото смяташе, че може случайно да е оставила къщата незаключена, зачуди сетя.
— Благодаря ви за помощта и гостоприемството, госпожо Бари — каза Фран. — Вече ви отнех достатъчно време, но по-късно може би ще се наложи да ви задам още няколко въпроса и навярно ще ви помолим да сте наша гостенка в предаването.
— Не искам да участвам в предаването.
— Разбира се. Както желаете. — Фран изключи касетофона и се изправи. На вратата зададе последния си въпрос:
— Госпожо Бари, да речем, че вечерта на убийството на доктор Лаш в къщата действително е имало друг човек. Знаете ли дали са сменили ключалките на вратите?
— Нямам представа.
— Ще предложа на Моли да ги смени. Иначе може да се окаже опасно. Не сте ли съгласна?
Този път Една Бари пребледня.
— Госпожице Симънс — отвърна тя, — ако бяхте видели онова, което видях аз — Моли на леглото, цялата в засъхнала кръв — щяхте да знаете, че онази вечер в къщата не е влизал никой друг. Престанете да се опитвате да тормозите невинни хора.
— Кои невинни хора се опитвам да тормозя, госпожо Бари? — попита Фран. — Мислех си, че се мъча да помогна на една млада жена да докаже невинността си, жена, която вие познавате от години и твърдите, че обичате!
Госпожа Бари не каза нищо. Докато отваряше вратата пред репортерката, тя мрачно стискаше устни.
— Пак ще се видим, госпожо Бари — без да се усмихва, рече Фран. — Имам чувството, че остава да ми отговорите на още много въпроси.
29.
В събота следобед телефонът иззвъня. Както и подозираше, търсеше я Джена.
— Току-що разговарях с Фил Матюс — каза тя. — Разбрах, че си го поканила на вечеря. Одобрявам.
— Мили Боже, даже не си го и помисляй — възрази Моли. — Ако не го бях поканила, щеше да виси отпред и да тропа по вратата. И тъй като още не съм готова да ходя по ресторанти, просто така ми се стори най-логично.
— Е, ние пък решихме, че и без покана можем да ти дойдем на гости и да пийнем заедно по нещо. Кал няма търпение да те види.
— Наистина не съм ви канила — отвърна Моли, — но все пак можете да наминете към седем.
— Мол… — рече Джена, после се поколеба.
— Казвай. Всичко е наред:
— А, нищо сериозно, миличка. Просто пак говориш като старата Моли — и това ми харесва.
Коя беше „старата Моли“, зачуди се тя.
— Нищо не може да се сравнява с прозорците без решетки и сатенената завивка — отбеляза Моли. — Те правят чудеса за душата.
— Само почакай да те заведа в онзи манхатънски салон. Между другото, с какво се занимаваш?
Моли се поколеба. Не бе готова да сподели дори с Джена факта, че преглежда записките на Гари и търси в тях следи.
— Тъй като ще се наложи да играя ролята на домакиня, колкото и да не ми се ще, трябва да свърша някои неща в кухнята. Отдавна не ми се е случвало.
Моли не я лъжеше. Но цялата истина бе, че върху кухненската маса бяха натрупани бележниците на Гари от последните няколко години. Като започна от датата на смъртта му, тя ги прочете страница по страница, ред по ред.
Знаеше, че графикът на Гари винаги е бил запълнен докрай и че съпругът й задължително си е записвал предстоящите задачи. Вече се беше натъкнала на няколко забележки от рода на „17:00. Да телефонирам на Моли в клуба.“