Тони Гало докосна сина си по ръкава.
— Били, Били, такава е била волята Божия.
— Не, татко, не е била такава. Могат да спасят много хора, застрашени от инфаркт. — Разгневен и напрегнат, Били повиши глас и посочи към ковчега на майка си. — Мама не трябваше да е там поне още двайсет години. На лекарите в „Лаш“ не им пука — просто я оставиха да умре. — Той се разрида. — Тим, вие с Фран Симънс и всички репортери в телевизията трябва да разровите тази работа. Да откриете защо са чакали толкова дълго, защо не са я изпратили навреме на специалист.
Били Гало издаде задавен стон, скри лицето си в шепи и даде воля на сълзите, които през цялото време се мъчеше да сдържи. Тим го прегърна, докато се успокои. Накрая приятелят му тъжно промълви:
— Кажи честно, Тим. Някога опитвал ли си по-вкусни спагети от тези на мама?
32.
„Не зная как го допуснах“ — помисли си Моли, докато поставяше на масата в дневната поднос със сирене и бисквити. Присъствието на Кал и Питър Блак я разстройваше по начин, който не беше очаквала. Ведрината и покоят, които бе открила в дома си, внезапно я напуснаха. Като че ли бяха нарушили правото и на личен живот. Видът на тези двама мъже й припомняше за многобройните им посещения в кабинета на Гари. Тримата прекарваха часове в разисквания — другите членове на директорския борд на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“ бяха само пионки.
През последните няколко дни къщата й се струваше променена. Сякаш след тези пет и половина години в затвора възприемаше живота си със съвсем други очи.
„Преди смъртта на Гари смятах, че съм щастлива — помисли си Моли. — Отдавах глождещото ме безпокойство на това, че нямам деца.“
Сега усещаше, че я изпълва старата, позната потиснатост. Виждаше, че Джена забелязва промяната в настроението й и е загрижена. Приятелката й я бе последвала в кухнята и настоя да нареже сиренето, грижливо подреди бисквитите и сгъна салфетките.
След резкия си отговор по телефона, тази вечер Питър Блак като че ли правеше всичко възможно да се държи любезно. Когато пристигна, той я целуна по бузата и й стисна ръката. Поведението му ясно говореше: „Онази страшна трагедия е в миналото.“
Наистина ли, чудеше се тя. Можеха ли просто да забравят убийството, годините в затвора, сякаш никога не ги е имало? Едва ли, реши Моли, докато наблюдаваше тези стари приятели, ако наистина бяха такива.
Тя погледна към Питър Блак. Струваше й се, че се чувства ужасно неловко. Защо бе настоял да дойде?
Изглежда само Филип Матюс не се притесняваше. Той пристигна пръв точно в седем и й донесе саксия с цвете.
— Зная, че си мечтаеш за градина. Може би ще намериш някое ъгълче за този амарилис.
Огромните, бледочервени цветове бяха невероятни.
— Внимавай — предупреди го тя. — Амарилисът също се нарича беладонова лилия, а беладоната е отрова.
Лекотата, която изпитваше, се беше изпарила. Сега дори въздухът й се струваше отровен. Калвин Уайтхол и Литър Блак не бяха тук, за да я поздравят за освобождаването — това стана ясно още от самото начало. Имаха друга цел. Това също обясняваше нервността на Джена, реши Моли. Тъкмо тя бе организирала тази среща.
Искаше й се да каже на Джена, че всичко е наред. Разбираше, че волята на Кал е желязна и че ако е решил да дойде, приятелката й не би могла да му попречи.
Причината за посещението им скоро стана очевидна. Кал пръв поде въпроса.
— Моли, вчера онази телевизионна репортерка Фран Симънс е идвала в кафенето на болницата и е разпитвала наоколо. По твое предложение ли е дошла?
— Не, не знаех, че Фран има такова намерение — сви рамене тя — но нямам нищо против.
— О, Моли, моля те — измърмори Джена. — Не разбираш ли какво си причиняваш?
— Отлично разбирам, Джен — тихо, но твърдо отвърна Моли.
Кал рязко тресна чашата си на масата и разплиска няколко капки навън.
Моли сподави желанието си незабавно да ги избърше, за да избяга от този кошмар. Вместо това погледна към двамата мъже, някогашни партньори на съпруга й.
— Аз ще почистя — каза Кал, скочи на крака и отиде в кухнята да потърси салфетки. На връщане погледът му попадна върху единствената бележка на стенния календар и той внимателно я прочете.
Лицето на Питър Блак беше зачервено. Очевидно не пиеше първата си чаша за тази вечер.
— Моли, известно ти е, че преговаряме за присъединяването на няколко здравноосигурителни фонда. Ако настояваш да допуснеш й още повече да насърчаваш подготовката на това предаване, поне би ли помолила Фран Симънс да изчака, докато не извършим сливането?