„Ето за какво било всичко“, помисли си тя. Страхуваха се, че ако отвори стари рани, заразата може да стигне и до тях.
— Разбира се, ние няма какво да крием — подчерта той, — но клюките и слуховете са проваляли предостатъчно важни преговори.
Питър пиеше скоч и Моли видя, че пресуши чашата си на един дъх. Очевидно страстта му към алкохола не беше отслабнала.
— И, Моли, откажи се от идеята да търсиш Анамари Скали, моля те — каза Джена. — Ако научи за телевизионното предаване, тя може да продаде историята си на някое скандално списание и…
Моли продължаваше да не отговаря и да ги гледа. Усещаше, че старите й страхове и съмнения клокочат точно под наглед спокойната повърхност.
— Мисля, че позициите са изяснени — наруши неловкото мълчание Филип Матюс. — Защо не сменим темата?
Малко по-късно Питър Блак, Джена и Кал си тръгнаха. Филип изчака вратата да се затвори и попита:
— Моли, искаш ли да отложим вечерята и да те оставя да си починеш?
Едва успявайки да сдържи сълзите си, тя кимна и само успя да каже:
— Ако искаш, ще те поканя друг път.
— Искам.
Моли беше приготвила пиле във вино и лук. След като адвокатът си тръгна, тя покри съдовете и ги прибра в хладилника, после провери дали вратите са заключени и отиде в кабинета. Може би заради Кал и Питър Блак, тази вечер имаше силното усещане, че нещо, което досега се е крило в тъмните кътчета на съзнанието й, се опитва да изскочи навън.
Чудеше се какво точно. Стари спомени, стари страхове, които само щяха да задълбочат депресията й? Или отговори, които може би щяха да й помогнат да избяга от мрака, заплашващ да я погълне? Просто трябваше да почака.
Без да включва осветлението тя се сви на кълбо на канапето.
Какво биха си помислили Кал, Питър и Филип Матюс, запита се Моли, ако знаеха, че в осем часа вечерта на следващия ден действително ще се срещне с Анамари Скали в крайпътно заведение в Роуейтън?
33.
Нищо не можеше да се сравнява с неделно утро в Манхатън, реши Фран, когато в 07:30 отвори вратата на апартамента, за да открие пред прага дебелия, подканящ брой на „Сънди Таймс“. Тя си приготви сок, кафе и кифличка, настани се на големия стол, вдигна крака на табуретката и разгърна вестника. Няколко минути по-късно го затвори, осъзнала, че не е в състояние да се съсредоточи.
— Притеснена съм — гласно каза Фран, после си напомни колко лош навик е да си говори сама.
Предишната нощ не беше спала добре и разбираше, че безпокойството й е свързано със загадъчните думи на Моли. Какво ли можеше да е това „интересно нещо“?
Тя остави настрани вестника, отиде да си налее втора чаша кафе и се върна на стола, този път, за да се заеме със стенограмата от процеса.
През следващия час прочете ред по ред всички свидетелски показания. Първо бяха разпитани полицаите, пристигнали на местопрестъплението, после патоанатомът. Следваха Питър Блак и семейство Уайтхол, които бяха описали последната си среща с Гари Лаш само няколко часа преди да умре.
„Явно е трябвало да вадят думите на Джена с ченгел, за да каже нещо във вреда на Моли“ — помисли си Фран, докато внимателно проучваше показанията й.
Прокурорът: Разговаряхте ли с подсъдимата през седмицата преди смъртта на съпруга й, докато е била в къщата си в Кейп Код?
Джена: Да.
Прокурорът: Как бихте характеризирали психическото й състояние?
Джена: Беше й много мъчно.
Прокурорът: Беше ли разярена на съпруга си, госпожо Уайтхол?
Джена: Беше разстроена.
Прокурорът: Не отговорихте на въпроса ми. Моли Карпентър Лаш беше ли разярена на съпруга си?
Джена: Да, предполагам, че може да се каже така.
Прокурорът: Изрази ли яростен гняв към съпруга си?
Джена: Бихте ли повторили въпроса?
Прокурорът: Естествено. Ваше благородие, бихте ли помолили свидетелката да отговори на въпроса недвусмислено?
Съдията: Моля свидетелката да отговори на въпроса.
Прокурорът: Госпожо Уайтхол, по време на телефонните ви разговори с Моли Карпентър Лаш през седмицата преди смъртта на съпруга й, тя изрази ли яростен гняв към него?