— Благодаря. Научих от Моли, че в събота вечер сте я посетили заедно със семейство Уайтхол, за да я помолите да забави разследването ми заради предстоящото ви сливане с други здравноосигурителни фондове. Вярно ли е?
— Вярно е. Освен това, мислех за доброто на Моли. Вече ви обясних.
— Доктор Блак, вие сте познавали доктор Джак Мороу, нали?
— Естествено. Работеше в нашата болница.
— Бяхте ли приятели?
— Да, отношенията ни бяха приятелски. Уважавахме се. Но не сме поддържали по-тесни контакти.
— Карали ли сте се с него малко преди да умре?
— Не. Разбрах, че са си разменили някои реплики с моя колега доктор Лаш. Струва ми се, че е било заради отказ на процедура, която доктор Мороу препоръчал на един от пациентите си.
— Знаете ли, че той е наричал вас и доктор Лаш „партньори убийци“?
— Определено не, но не ме изненадва. Джак беше емоционален човек и бързо се палеше.
„Уплашен е — забеляза Фран. — Уплашен е и лъже.“
— Докторе, навремето знаехте ли, че Гари Лаш има връзка с Анамари Скали?
— Не знаех. Останах шокиран, когато Гари ни призна.
— Това е било само няколко часа преди да умре — рече Фран. — Нали?
— Да. През цялата седмица Гари изглеждаше разстроен и онази неделя двамата с Кал Уайтхол отидохме да го видим. Тогава ни разказа всичко. — Питър Блак си погледна часовника и леко се премести напред.
„Готов е да ме изхвърли — разбра Фран. — Само че първо трябва да му задам още няколко въпроса.“
— Докторе, с Гари Лаш сте били близки приятели, нали така?
— Много близки. Запознахме се в университета.
— Срещахте ли се редовно след завършването?
— Не. Отначало работех в Чикаго. Веднага след стажа си Гари постъпи при баща си. — Той се изправи. — Госпожице Симънс, наистина трябва да се връщам към задълженията си. — Лекарят се обърна и пристъпи към бюрото си.
Фран го настигна.
— Последен въпрос, докторе. Вие ли помолихте Гари Лаш да ви приеме на работа тук?
— Гари ме потърси след смъртта на баща си.
— При цялото ми уважение, докторе, той ви е поканил да станете негов равноправен партньор в основаната от баща му болница. В района на Гринидж вече е имало достатъчно добри лекари, които е можел да привлече, но Гари Лаш е избрал вас, въпреки че сте работели като ординатор в малка чикагска болница. Какво е повлияло решението му?
Питър Блак рязко се завъртя към нея.
— Махайте се оттук, госпожице Симънс! — изръмжа той. — Имате невероятното нахалство да дойдете тук и да правите отвратителни инсинуации, когато половината от хората в този град са жертви на кражбата на баща ви.
Фран потръпна.
— Туш — отвърна тя. — И все пак, доктор Блак, имам намерение да открия отговорите на въпросите си. Вие определено не ми помогнахте. Защо?
59.
В четвъртък сутринта след служба в църквата погребаха Анамари Скали в гробището в Бъфало, щата Ню Йорк. Поклонение нямаше. Присъстваха само сестра й Луси Скали Бонавентура, нейният съпруг и двете й големи деца.
Решението за скромното погребение взе Луси. Шестнайсет години по-голяма от Анамари, тя винаги я бе възприемала като свое дете. Симпатична, но съвсем обикновена, Луси се беше радвала на хубавото момиченце, което растеше умно и мило.
Двете с майка им често обсъждаха избора й на приятели и бъдещето й. С радост одобриха решението й да учи за медицинска сестра. Това беше прекрасна професия и имаше голяма вероятност да се омъжи за лекар. Кой не би искал да се ожени за момиче като Анамари?
Когато постъпи на работа в болницата „Лаш“ в Гринидж, Къниктикът, те отначало останаха разочаровани, че е толкова далеч от дома, но след като на два пъти доведе в Бъфало доктор Джак Мороу, им се стори, че мечтите им наистина се сбъдват.
Седнала на първия ред в църквата, Луси си спомняше за онова щастливо време. Джак Мороу се шегуваше с майка й, че щял да се примири, даже Анамари да не можела да готви като нея. В паметта й най-силно се бе запечатала онази вечер, когато Джак се бе оплакал: „Как да накарам това твое момиче да се влюби в мен?“
„Но тя го обичаше — с обляно в сълзи лице си помисли Луси, — докато онзи омразен Гари Лаш реши да му я отнеме. Анамари не трябваше да лежи в този ковчег. Трябваше да се омъжи за доктор Джак. Можеше да е и майка, и медицинска сестра — той не би я накарал да се откаже от работата си.“
Тя се обърна и с болка погледна към покрития с бял саван ковчег. „Ти изстрада толкова много заради онова… копеле Гари Лаш. Когато ти завъртя главата, се опитваше да ми кажеш, че не си готова да се омъжиш за Джак. Но това не беше вярно. Ти беше готова. Просто се беше объркала, Анамари. Ти беше още дете. Той знаеше какво прави.“